— Искаш ли да поговоря с нея?
— Прозвуча ми малко като в „Кръстника“.
— Защо изобщо започнахте да воювате помежду си?
— Там е работата. Не знам. Преди се съревновавахме кой ще отнесе последното мляко с шоколад в таблата си на обяд. После в прогимназията Марси влетя в училище и със спрей написа на шкафчето ми „уличница“. Дори не го направи тайно. Цялото училище гледаше.
— Откачила е просто така? Без причина?
— Аха. — Поне аз не знаех да има причина.
Той пъхна една къдрица зад ухото ми.
— Кой печели войната?
— Марси, но не с много.
Усмивката му се разшири:
— Дай й да се разбере, тигрице.
— Има и още нещо. Защо ще ме нарича уличница? В прогимназията дори не се бях целувала с момче. Марси трябваше да напише това на собственото си шкафче.
— Започвам да си мисля, че се вманиачаваш, ангелче. — Той пъхна пръст под презрамката на потника ми и от допира му по тялото ми пробягаха искри. — На бас, че мога да отвлека мислите ти от Марси.
Вторият етаж на къщата ни светеше, но понеже не виждах лицето на мама, притиснато към някой прозорец, реших, че разполагаме с време. Разкопчах колана си, приведох се над скоростния лост и намерих устата на Пач в тъмното. Целунах го бавно, наслаждавайки се на соления вкус на кожата му. Сутринта се беше избръснал, но вече наболата му брада одраска кожата ми. Устните му се плъзнаха по гърлото ми и аз усетих как ме близна с език, а сърцето ми задумка в гърдите.
Целувката му се пренесе върху голото ми рамо. Той свали презрамката на потника ми и спусна устни надолу по ръката ми. В този момент ми се прииска да съм възможно най-близо до него. Не исках никога да си тръгва. Нуждаех се от него в живота си сега и утре, и вдругиден. Нуждаех се от него, както от никой друг.
Прескочих скоростния лост и възседнах Пач. Плъзнах ръцете си нагоре по гърдите му, обхванах тила му и го придърпах. Ръцете му обходиха талията ми и ме закрепиха срещу него, докато се гушвах още по-плътно.
Унесено пъхнах длани под ризата му и си помислих колко ми харесва да усещам как по тях плъзва топлината на тялото му. Щом пръстите ми докоснаха онова място на гърба му, където преди бяха белезите от крилата, някъде дълбоко в съзнанието ми избухна далечна светлина. Пълен мрак, разкъсан от единствена експлозия от ослепителна светлина. Все едно наблюдавах явление някъде в космоса от милиони километри разстояние. Усетих как съзнанието на Пач засмуква моето, как навлизам в хилядите лични спомени, съхранявани там, но той хвана ръката ми и я свали по-надолу, далеч от мястото, където крилете му се събираха на гърба, и всичко отново и внезапно си стана нормално.
— Добър опит — промърмори той и устните му се отъркаха в моите, докато говореше.
Захапах долната му устна.
— Ако ти можеше да надникнеш в миналото ми, като докоснеш гърба ми, трудно щеше да устоиш на изкушението.
— И без тази екстра ми е трудно да сваля ръцете си от теб.
Засмях се, но изражението ми бързо стана сериозно. Колкото и да се мъчех, не можех да си спомня какъв е бил животът ми без Пач. Нощем, докато лежах в леглото, си спомнях съвършено ясно приглушения тембър на смеха му, усмивката, която извиваше устните му малко повече отдясно, докосването на ръцете му — топло, гладко и прелестно върху кожата ми. Налагаше се обаче да полагам сериозни усилия, за да си спомня нещо от изминалите шестнайсет години. Може би защото тези спомени бледнееха в сравнение с Пач, а може би защото там нямаше нищо хубаво.
— Никога не ме напускай — помолих го, като закачих ризата му с извит като кукичка пръст и го придърпах по-близо.
— Ти си моя, ангелче — промърмори той, плъзгайки устни по челюстта ми. Извих шията си още повече, подканяйки го да ме целува навсякъде. — Ще ме имаш винаги.
— Докажи го — отсякох сериозно.
Той се вгледа в мен за миг, после се пресегна към шията си и откопча обикновената сребърна верижка, която носеше от деня, в който го срещнах. Нямах представа откъде се е взела верижката и какво е значението й, но усещах, че е важна за него. Това беше единственото му бижу — носеше го под ризата, прилепнало до кожата. Никога не бях виждала да я сваля.
Ръцете му се плъзнаха до ямката на шията ми, където закопча верижката. Металът натежа върху кожата ми, все още топъл от него.
— Дадоха ми я, когато бях архангел — обясни той. — За да ми помага да различавам истината от измамата.
Нежно опипах верижката, благоговеейки пред нейното значение.