След десетина минути се появи Дипи Смит. Той е колкото мен и учи в моето училище.
— Здрасти, Маргарет.
— Здрасти, Дипи — изпъшках аз.
— Какво правиш?
— Копая.
— Какво търсиш?
— Има заровена една Крещяща жена, опитвам се да я изровя.
— Не чувам никакви писъци — каза Дипи.
— Почакай малко и ще чуеш. А още по-добре ще е, ако ми помогнеш в копаенето.
— Няма да копая, докато не чуя — заяви той.
Зачакахме.
— Слушай! — викнах аз. — Чу ли го?
— Хей! — възторжено възкликна Дипи и очите му блеснаха. — Браво. Направи го пак.
— Какво да направя?
— Вика.
— Ще трябва да почакаме — казах объркано.
— Направи го пак — настоя той и ме задърпа за ръката. — Хайде. — Бръкна в джоба си и извади едно кафяво топче. — Вземи. — Подаде ми го. — Твое е, ако го направиш пак.
От земята се разнесе писък.
— Стига бе! — възкликна Дипи. — Научи ме и аз да го правя! — И заподскача около мен, сякаш бях някакво чудо.
— Ама аз не… — започнах.
— Да нямаш книгата „Хвърли гласа си“, дето я продават за десет цента от онази магьосническа фирма от Далас? — възкликна Дипи. — Да нямаш някоя от измишльотините на вентрилоквистите в устата?
— Ъъъ, да — излъгах аз. — Ако ми помогнеш с копаенето, ще ти покажа.
— Супер. Дай лопатата.
Започнахме да копаем заедно. От време на време жената изкрещяваше.
— Еха, сякаш е направо под краката ни — каза Дипи. — Страхотна си, Маргарет. — След кратка пауза попита: — А как се казва?
— Кой?
— Крещящата жена. Трябва да я кръстиш някак.
— О, да бе. — Замислих се. — Казва се Уилма Швайгер и е богата старица на деветдесет и шест години. Заровена е от мъж на име Спайк, който фалшифицира десетдоларови банкноти.
— Еха! — възкликна Дипи.
— А заедно с нея е заровено съкровище, а аз… аз съм грабител на гробове и искам да я изкопая и да взема всичко — продължих задъхано, като продължавах да копая с все сили.
Дипи се ококори.
— Мога ли и аз да съм грабител на гробове? — После му дойде друга идея. — Хайде да предположим, че е принцеса Оманатра, египетска царица, цялата покрита с диаманти!
Продължихме да копаем. Ще я спасим, помислих си. Разбира се. Само да продължаваме да копаем!
— Хей, хрумна ми нещо — рече Дипи. Изтича нанякъде и се върна с парче картон. Започна да пише върху него с пастел.
— Продължавай да копаеш! Не можем да спрем!
— Правя знак — обясни той. — Виждаш ли? ЗАСПАЛОТО ГРОБИЩЕ! Можем да погребваме тук птички и бръмбари в кибритени кутийки. Ще ида да уловя малко пеперуди.
— Недей, Дипи!
— Така ще е по-весело. А може да намеря и някоя умряла котка…
— Дипи, взимай лопатата! Моля те!
— Ох, уморих се — рече Дипи. — Мисля да се прибера и да подремна.
— Не можеш.
— Ти ли ще ми кажеш?
— Дипи, трябва да ти кажа нещо.
— Какво?
Той ритна лопатата.
— Там долу наистина има заровена жена — прошепнах в ухото му.
— Разбира се, че има. Това вече го каза, Маги.
— Значи не ми вярваш.
— Покажи ми как да си хвърля гласа и ще продължа да копая.
— Не мога да ти покажа, защото не го правя — казах. — Виж какво, Дипи. Ще се дръпна настрани, а ти стой и слушай.
Крещящата жена отново изкрещя.
— Хей! — възкликна Дипи. — Там наистина има жена!
— Точно това се опитвам да ти кажа.
— Давай да копаем!
Копахме още двайсетина минути.
— Коя ли е тя?
— Не знам.
— Чудя се дали не е госпожа Нелсън, госпожа Търнър или госпожа Брадли. Дали е красива? Какъв ли цвят е косата й? Дали е на трийсет, или пък на деветдесет или шейсет?
— Копай! — прекъснах го аз.
Купчината пръст растеше.
— Чудя се дали няма да ни награди, задето сме я спасили.
— Разбира се.
— Четвърт долар, мислиш ли?
— Повече. Най-малко един долар.
— Веднъж четох една книга за магия — рече Дипи, като продължаваше да копае. — Вътре имаше индиец без дрехи, който проспал в един гроб шейсет дни, без никаква храна, без пиене, без дъвки и сладкиши, без въздух. — Дипи посърна. — Представяш ли си колко гадно ще е, ако долу е заровено някакво радио, а ние с теб се трепем като луди?
— Ако е радио — нищо против, ще си бъде за нас.
В този момент отгоре ни падна нечия сянка.
— Хей, деца, какво правите?
Обърнахме се. Беше господин Кели — собственикът на поляната.
— О, здравейте, господин Кели — казахме ние.
— Значи така — каза господин Кели. — Заравяте ямата. Веднага.
Сърцето ми отново се разтуптя. Прииска ми се аз да закрещя.
— Но, господин Кели, тук има една Крещяща жена и…