Моят харддиск не беше форматиран. Когато нежните ръце на природата-инженер го извадиха от тялото на Кастър Калавера, ядрен физик, зодия Лъв — роден лидер според хороскопите, носител на Нобелова награда, президент на мултимилионната компания K. K. International — благодаря за аплодисментите — починал на седемдесет и четири години от рак на белите дробове, природата-инженер забрави да изтрие информацията на него преди да го пъхне в нов компютър. И Кастър Калавера не умря. Той продължи житейския си път в тялото на котка. Не съм бил в Ада, но със сигурност мога да ви кажа, че там не може да е по-лошо. Оставете на страна ходенето на четири лапи и нуждата да ровя из кофите за храна. С това може да се свикне. Истинският ужас идва от сблъсъка на животинските инстинкти с рационалния човешки разум, от невъзможността съзнанието на същество, чийто жизнен път продължава максимум петнадесетина години да приеме в себе си близо едновековни спомени, от досега на възвишените чувства с първичния нагон. Не можете да си го представите. Никога не бихте могли да знаете какво означава да нямате пълен контрол над тялото си, да сте затворник в миниатюрна и чужда обвивка плът, с която трябва да се борите ежесекундно. Твърде скоро след обърканото си прераждане установих, че не само не мога да скоча на компютъра в някой кабинет, да натракам с лапичките си няколко сложни формули и да бъда обявен за най-умната котка на света, но съм и неспособен да сложа край на всичко под гумите на някоя кола, защото инстинктите не ми го позволяваха. Не можех дори да полудея. Котките не полудяват. За първите месеци на слепота и безпомощност не искам и да си спомням. Не мислете, че се опитвам да оправдая постъпките си. Беглото съжалението, че убивам невинни хора не може да се сравни с триумфа, когато яростта и омразата ми — съвсем логично насочени към съществата, които за разлика от мен все още се приобщаваха към вида Хомо Сапиенс — успяваха да обединят в едно звяра и човека и да ми дадат пълен контрол над пухкавото ми тяло. Този със шлифера ми беше осмият за тази година. И като гледам май ще е последният. Искрено се надявам този път природата-инженер, Господ, Сатаната или който там се грижи за кръговрата на душите ни да си свърши работата като хората. Исках да кажа — безгрешно. Погледнах с очакване към изпълващото полезрението ми дуло на служебен колт 38 калибър и тихо замърках.