— Кой не е искал?
— А кой е искал? Я да вървя аз при брата, че ще окъснея.
— Кой ще курдисва сега нашия стар часовник?
— Щеш ли да се кача в колата, Ранси, и да ти курдисам часовника?
Лицето на планинеца остана непроницаемо. Но той протегна голямата си лапа и малката, загоряла от слънцето ръка на Ариела изчезна в нея. За миг душата на жената се изписа на каменното й лице и то просветна.
— Ще гледам кучетата да не ти додяват — каза Ранси. — Ама че говедо бях, голямо говедо. Нали ще курдисващ часовника, Ариела?
— Сърцето ми е в нашата хижа, Ранси — прошепна тя. — Гдето си ти, там е и то. Да вървим, че да стигнеме по светло.
Забравили за присъствието на мировия съдия, те тръгнаха към вратата, но Бинаджа Уидъп ги спря.
— В името на щата Тенеси — каза той — забранявам ви да нарушавате неговите закони и разпоредби. Нашият съд с преголямо задоволство и радост отбелязва, че се разсейват облаците на раздора и неразбирателството, надвиснали над две любещи се сърца, но независимо от това, нашият съд е призван да бди за морала и нравствената чистота на щата. Ето защо съдът е длъжен да ви напомни, че вие сте разведени по всички правила и повече не сте мъж и жена и като такива, сте лишени от облагите и привилегиите, които ви дава матремонялното състояние.
Ариела стисна Ранси за ръката. Какви ги бръщолеви този съдия? Значи ли това, че тя трябва да загуби мъжа си тъкмо сега, когато животът им даде такъв добър урок?
— Но съдът е готов — продължи съдията — да снеме от вас неправоспособностите, които ви налага бракоразводното решение. Съдът е в състояние още сега да пристъпи към тържествения обред на бракосъчетанието, та всичко да се оправи, както му е редът, и тъжителите да могат да се върнат отново към благородното и възвишено матремонялно състояние, каквото е и тяхното желание. Таксата за гореказания обред в случая е пет долара.
Ариела видя в тези думи проблясък на надежда. Ръката й се плъзна бързо в пазвата. Банкнотата изхвръкна оттам като гълъб, пуснат на свобода, и прилетя на масата на съдията. Загорелите страни на Ариела поруменяха, докато слушаше, ръка за ръка с Ранси, думите, които възстановяваха тяхната брачна връзка.
Ранси й помогна да се качи на колата и после се вастани до нея. Рижото биче отново описа полукръг и двамата, все тъй хванати за ръце, потеглиха към планините.
Мировият съдия Бинаджа Уидъп седна на прага и изу обущата си. Той попила още веднъж банкнотата, пъхната дълбоко в джоба на жилетката. И пак запуши с базовата си лула. А шарената кокошка все тъй се разхождаше важно-важно по „главната улица“ на селището и кудкудякаше глупаво.