Коджи Сузуки
Кръгът
Част първа
ЕСЕН
Глава 1
5 септември 1990, 22,49 ч, Йокохама
Луксозният жилищен квартал от 14-етажни кооперации граничеше със северния край на парка Санкиен. Въпреки че бяха построени наскоро, почти всички апартаменти бяха обитаеми. Близо по сто квартири бяха наблъскани във всяка сграда и въпреки това повечето жители не бяха виждали лицата на съседите си. Единственото доказателство, че тук живеят хора, се проявяваше вечер, когато прозорците светеха.
На юг се виждаше фабрика, чиито светлини се отразяваха в маслената повърхност на океана. По стените й, сякаш вени върху мускулна тъкан, се точеше лабиринт от тръби и кабели. Безброй светлини играеха по фасадата, подобно светулки. Гледката притежаваше странна красота. Фабриката хвърляше безмълвна сянка надалеч в тъмната вода.
На стотина метра по-близо в квартала стоеше самотна двуетажна къща насред празните парцели, очертани на точно определени разстояния. Входната врата излизаше направо на улицата, водеща на север и юг, а до нея се намираше едноместен гараж. Къщата беше обикновена, като всяка в нов комплекс, но беше единствена. Може би заради проблемите с масовия транспорт малко от парцелите бяха продадени и можеха да се видят табелки „Продава се“ по цялата улица. За разлика от блоковете, които бяха изкупени веднага, щом бяха завършени, зоната на индивидуалните къщи пустееше.
Лъч флуоресцентна светлина падаше от втория етаж право върху тъмната улица. Самотната светлина идваше от стаята на Томоко Оиши. Облечена в шорти и бяла тениска, тя се беше сгърчила на един стол и учеше. Седеше в неудобна поза — с изпънати крака към вентилатора на пода. Правеше си вятър с края на тениската, позволявайки на струята въздух да докосва голата й кожа, и мърмореше срещу жегата. Учеше последна година в частната девическа гимназия и беше оставила домашните да се натрупат през лятната ваканция1.
Беше се забавлявала прекалено много и обвиняваше за това жегата. Всъщност лятото не бе от най-горещите. Ясните дни не се оказаха чак толкова много и не беше ходила на плаж, колкото предишни години. На всичкото отгоре, точно когато ваканцията свърши, се заредиха пет поредни великолепни летни дни. Това дразнеше Томоко: тя се сърдеше на ясното небе.
И как можеше да учи в тази скапана жега?
Протегна ръка, разроши косата си и се пресегна да увеличи звука на радиото. Забеляза как една нощна пеперуда заблестя на мрежата на прозореца и след това отлетя, понесена от струята на вентилатора. Мрежата потрепна след като мушицата изчезна в тъмнината.
На следващия ден й предстоеше тест, а Томоко Оиши не беше стигнала доникъде. Нямаше да е готова дори да седи цяла нощ. Погледна часовника. Почти единайсет. Помисли си дали да гледа репортажите от мача по бейзбол. Може би щеше да зърне родителите си в публиката до игрището. Но тя, която искаше на всяка цена да постъпи в колеж, се притесняваше за теста. Трябваше да бъде приета. Нямаше значение къде, стига да е колеж. Дори и така, колко разочароваща беше ваканцията! Лошото време й бе попречило да се забавлява истински, а високата влажност не й позволи да свърши каквато и да било работа.
Това беше последното ми лято в училище, човече. Исках да завърша както подобава, а сега всичко свърши. Край.
Насочи мислите си към по-примамлива мишена, на която да стовари лошото си настроение.
И кога ще се върнат мама и татко? Да оставят така дъщеря си сам-самичка да учи, потънала в пот, докато те си карат кефа на мач. Защо не се замислят веднъж и за моите чувства?
Някой в службата беше дал два билета на баща й за мача на „Джайънтс“ и двамата с майка й бяха отишли в „Токио Доум“. Вече трябваше да се връщат, освен ако не бяха спрели някъде след мача. Сега Томоко беше съвсем сама в чисто новата им къща.
Беше неочаквано влажно, при положение, че не беше валяло от няколко дена. В допълнение на потта, която течеше от тялото й, влагата сякаш висеше във въздуха. Томоко несъзнателно се плесна по бедрото. Но когато вдигна ръката си, не можа да намери следа от комар. Започна да усеща лек сърбеж точно над коляното, но май само си въобразяваше. Чу жужене. Размаха ръце над главата си. Муха. Тя внезапно полетя нагоре, за да избегне струята на вентилатора, и изчезна от погледа й. Как беше влязла муха в стаята? Вратата беше затворена. Томоко провери мрежата на прозореца, но не можа да намери толкова голяма дупка, през която да мине муха. Изведнъж осъзна, че е жадна. А също й се пишкаше.
Задъха се — не че се задушаваше, а все едно нещо я притискаше в гърдите. Доскоро Томоко се оплакваше на себе си колко несправедлив е животът, но сега сякаш я бяха подменили и млъкна. Когато слизаше по стълбите, сърцето й затупка силно без причина. Светлини от фарове пропълзяха по стената в долния край на стълбата и изчезнаха. Докато шумът от двигателя заглъхваше в далечината, тъмнината в къщата сякаш все повече се сгъстяваше. Томоко нарочно вдигна много шум, слизайки, и светна лампата в хола на долния етаж.
1
Учебната година в Япония започва на 1. IV, а между 15. VII и 15. VIII е лятната ваканция. Краят на учебната година е на 1. III. — Бел. ред.