— Помисли малко. Да предположим за миг, че някакъв ужасяващ звяр е излязъл от гората. Щяха да се изплашат и щяха да се гушнат един в друг. Дори ако не той, момичето определено щеше да се вкопчи в него. Все пак са били гаджета. А вместо това гърбовете им са опрени във вратите, сякаш са се опитвали да избягат колкото се може по-надалеч един от друг.
Размаха ръце, сякаш се предава.
— Абсолютно нищо не разбирам.
Ако не беше потъналият кораб в Йокосука, може би щяха да отредят по-голямо място на статията. И ако бяха, със сигурност щеше да има много читатели, които да се опитат да разгадаят мистерията, да си играят на детективи. Но… Но. Имаше споразумение между следователите и всички, оказали се на мястото. Всички си мислеха за почти едно и също нещо, и а-ха да го изкажат, но не го сториха. Такъв тип споразумение. Дори да е изключено двама млади хора да умрат от инфаркт едновременно, дори и никой от служителите да не го вярваше, всички повтаряха тази медицинска лъжа. Не че се страхуваха да станат за смях, а защото не е научно доказано. Просто чувстваха, че ще се въвлекат в неописуем ужас, ако го признаят. По-удобно е да се спреш на научното обяснение, независимо колко е неубедително.
Тръпки преминаха по гърба и на двамата едновременно. Не е чудно, че си мислеха за едно и също нещо. Тишината потвърждаваше предчувствието, което се зараждаше в гърдите им. Не е свършило — тепърва започва. Независимо от науката, хората дълбоко в себе си знаят, че има неща, които тя не може да обясни.
— Когато са ги открили… къде са били разположени ръцете им? — неочаквано попита Асакава.
— На главите им. Или, no-скоро, покривали са лицата си с ръце.
— Да не би да са си дърпали косите, ето така? За да покаже, Асакава сам издърпа косата си.
— А?
— С други думи, дърпали ли са си главите или косите, или нещо такова?
— Не. Едва ли.
— Ясно. Мога ли да взема имената и адресите им, Йошино?
— Разбира се. Но не забравяй за обещанието си.
Асакава се усмихна и кимна, а Йошино се изправи. Като стана, бутна масата и кафето им се разля. Йошино дори не беше докоснал своето.
ГЛАВА 5
Асакава продължи да проучва миналото на четирите жертви винаги, щом можеше — бе толкова зает, че не напредваше, колкото му се искаше. Една седмица измина незабелязана, настъпи нов месец и августовската дъждовна влага, и септемврийската жега вече се превърнаха в далечен спомен, изместен от хладната есен. От известно време нищо не се бе случвало. Откакто се зарече да чете всяка дума от вестниците, Асакава не бе се натъквал на нищо сходно на случките. Дали нещо ужасно бавно и сигурно се приближаваше, а той не можеше да го види? Но колкото повече време минаваше, толкова повече вярваше, че четирите смъртни случая нямат нищо общо и са просто съвпадение. А и оттогава не беше виждал Йошино. Той сигурно също беше забравил всичко. Ако не беше така, досега щеше да му се е обадил.
Когато ентусиазмът му да разгадае случая отслабваше, Асакава изваждаше четири карти от джоба си и си напомняше, че не би могло да е съвпадение. На картите беше написал имената на загиналите, адресите и допълнителна информация за тях, на оставащото място планираше да напише какво са правили през месеците август и септември, живота им и каквото друго изрови.
КАРТА №1:
ТОМОКО ОИШИ
Дата на раждане: 21.10.1972
Девическо училище „Кейсей“,
последна година, възраст: 17
Адрес: 1–7 Мотомаки, Хонмоку, квартал Нака, Йокохама
Точно в 23 часа на 5 септември: умира на пода в кухнята
В къщи, родителите ги няма. Причина за смъртта:
внезапен отказ на сърцето
КАРТА № 2:
ШУИЧИ ИУАТА
Дата на раждане: 26.5.1971
Подготвително училище „Ейшин“,
първа година, възраст: 19
Адрес: 1-5-23 Ниши Наканобу, Хонмоку, квартал Нака, Йокохама
22,54 ч., 5 септември: пада и умира на кръстовище пред гара Шинагава. Причина за смъртта: сърдечен инфаркт
КАРТА №3:
ХАРУКО ЦУДЖИ
Дата на раждане: 12.1.1973
Девическо училище „Кейсей“, последна година, възраст: 17
Адрес 5–19 Мори, квартал Исого, Йокохама
Късно вечерта, 5 септември (или рано следващата сутрин): умира в кола до черен път в подножието на връх Окусу. Причина за смъртта: внезапен отказ на сърцето
КАРТА № 4:
ТАКЕХИКО НОМИ
Дата на раждане: 4.12.1970
Подготвително училище „Ейшин“, втора година, възраст: 19
Адрес: 1-10-4 Уехара, квартал Шибуя, Токио
Късно вечерта, 5 септември (или рано следващата сутрин): умира с Харуко Цуджи в кола в подножието на връх Окусу. Причина за смъртта: внезапен отказ на сърцето