— Йоко се събуди.
Шизу избърса ръцете си. Дъщеря им не плачеше толкова силно, когато се будеше. Тя избърза към горния етаж.
Докато тя излизаше, дойде Йошими. Асакава й подаде картата, която бе намерил.
— Беше паднала под пианото.
Говореше небрежно и зачака реакцията. Йошими взе картата и я обърна.
— Странно. Какво прави тук? Поклати глава учудена.
— Може ли Томоко да я е взела от приятел, как мислиш?
— Но аз не съм чувала това име. Не мисля, че е имала приятел с това име.
Йошими погледна Асакава много притеснена.
— Боже мой. Това изглежда важно. Кълна се, това момиче…
Изведнъж млъкна. Дори и най-малкото нещо можеше да съживи мъката й. Асакава се поколеба, преди да пита, но го направи.
— Хм, дали Томоко и приятелите й не са ходили през лятото в този курорт?
Йошими поклати глава. Имаше доверие в дъщеря си. Томоко не би излъгала, че ще спи у някоя приятелка. Освен това учеше за изпитите си. Асакава разбираше как се чувства Йошими. Реши да не разпитва повече за Томоко. Едва ли ученичка в гимназията с наближаващи изпити ще каже на родителите си, че ще наеме вила с приятеля си. Щеше да излъже и да каже, че ще учи у някоя приятелка. Родителите й нямаше как да знаят.
— Ще намеря собственика и ще я върна.
Йошими наклони мълчаливо глава. Мъжът й я извика от хола и тя бързо излезе от кухнята. Съкрушеният баща седеше пред наскоро поставен будистки олтар и говореше на снимките на дъщеря си. Гласът му беше странно весел. Това потисна Асакава. Явно бащата още отричаше загубата. Асакава можеше само да се моли за него.
Беше установил едно нещо. Ако лицето Нонояма наистина беше услужило на Томоко с картата, то тогава тя или той щеше да се свърже с родителите й, за да си я поиска обратно. Но майката не знаеше нищо за нея. Дори да беше част от фамилно членство с отстъпка, вноските бяха твърде високи, за да остави картата не потърсена. Какво означаваше това? Асакава стигна до следното заключение: този Нонояма беше услужил на някого от другите трима, на Иуата, Цуджи или Номи. Някак си е попаднала в Томоко. Нонояма би трябвало да се свърже с родителите на човека, на когото я е дал. Те ще претърсят принадлежностите на детето си и няма да я намерят. Картата бе тук. Ако Асакава се свърже с родителите на останалите трима, може да разбере адреса на Нонояма. Трябва веднага да се обади, довечера. Ако не попадне на следа, едва ли картата ще помогне да се разбере къде и кога четиримата са били заедно. На всяка цена искаше да се срещне с Нонояма и да чуе какво ще каже. Ако трябва, може да намери начин да разбере адреса по членския номер. Да пита „Пасифик Ризортс“ направо, няма да е от полза, но някоя от връзките на вестника му щеше да свърши работа.
Някой го викаше. Далечен глас.
— Скъпи… Скъпи…
Разтревоженият глас на жена му се смесваше с плача на бебето.
— Скъпи, можеш ли да дойдеш за минутка?
Асакава дойде на себе си. Вече едва си спомняше за какво си мислеше преди малко. Имаше нещо особено в начина, по който плачеше дъщеря му. Чувството му се засили, докато изкачваше стълбите.
Прогони размишленията си. Изведнъж осъзна, че има нещо странно в плача на детето му. Втурна се по стълбите с тревогата, че нещо се е случило.
— Какво има? — попита жена си осъдително.
— Нещо не е наред с Йоко. Мисля, че нещо й се е случило. Плачът й не е като друг път. Мислиш ли, че е болна?
Асакава сложи тъка на челото й. Нямаше температура. Но ръчичките й трепереха. Спазмите се разпространяваха по цялото тяло и гърба й. Лицето й беше зачервено, а очите здраво стиснати.
— От колко време е така?
— Това е, защото се е събудила сама и не е имало никой до нея.
Бебето често плачеше, когато се събудеше, а майка й я нямаше наблизо. Но винаги се успокояваше, когато тя идваше и я вземеше. Ако едно бебе плаче, то иска нещо, но какво… Опитваше се да им каже нещо. Не беше просто непослушна. Ръцете й бяха покрили напълно лицето… и трепереха. Това беше. Детето умираше от страх. Йоко извърна лице и леко разтвори юмручета: сякаш се опитваше да посочи напред. Асакава погледна в тази посока. Там имаше колона. Вдигна поглед. На около трийсет сантиметра от тавана висеше маска с размерите на юмрук, на ханная — женски демон. От маската ли се страхуваше детето?