— Я погледни — каза Асакава и посочи с брадичка. Едновременно погледнаха към маската, а после един към друг.
— Не е възможно. От демона ли я е страх?
Асакава се изправи. Свали маската от гредата, на която беше закачена, и я постави с лице надолу върху гардероба. Там Йоко не можеше да я види. Изведнъж тя спря да плаче.
— Какво има, Йоко? Лошото чудовище ли те изплаши?
Шизу се успокои, след като разбра какво става, и доволна потърка бузата си в тази на детето. Асакава не се успокои толкова лесно. Поради някаква причина не искаше да стои повече в тази стая.
— Хей. Хайде да тръгваме — подкани жена си.
Същата вечер, щом се върнаха от дома на Оиши, веднага се обади на семействата на Цуджи, Номи и Иуата поред. Попита всички дали не им се е обаждал някой от познатите на децата им във връзка с членска карта за курорт. Последният човек, с когото говори, майката на Иуата, му даде дълъг и несвързан отговор:
— Обади се някой, който каза, че е посещавал същото училище като сина ми, по-голямо момче, каза, че е дал на сина ми курортната си карта, дали може да си я получи… Аз претърсих всички ъгли на стаята на сина ми, но не можах да я открия. Оттогава се притеснявам за това.
Незабавно поиска телефона на Нонояма и го набра.
Както се предполагаше, Нонояма се беше засякъл с Иуата в последната неделя от август и му беше услужил с картата. Момчето бе казало, че ще замине с момиче от гимназията, с което се среща. Лятната ваканция почти свърши, нали знаеш. Искам да си изкарам кефа, преди да е изтекла, иначе няма да мога да се стегна и да уча за изпитите.
Нонояма се беше изсмял на това. Учениците в подготвителните училища по принцип не трябва да имат лятна ваканция.
Последната неделя на август беше 26-и. Ако са отишли някъде, трябва да е било на 27-и, 28-и, 29-и или 30-и. Асакава не знаеше как е в подготвителното училище, но за момичетата от гимназията срокът почва на първи септември.
Може би, защото беше уморена от часовете в непозната среда, Йоко скоро заспа до майка си. Когато сложи ухо до вратата, той чуваше нормалното им дишане при заспиване. Девет вечерта беше времето, когато Асакава се отпускаше. Докато детето и жена му не заспяха, нямаше къде да седне и да работи в това тясно жилище.
Извади си една бира от хладилника и си наля в чаша. Тази вечер тя имаше особен вкус. Намирането на членската карта бе определен напредък. Имаше голям шанс между 27-и и 30-и Шуичи Иуата и останалите трима да са отседнали в „Пасифик Ризортс“. Най-вероятното място беше курортът „Вила Лог“ в Южен Хаконе. Това беше единственият достатъчно близък курорт, а и не можеше да си представи бедни ученици да вземат стаи в хотела. Сигурно са използвали картата, за да наемат някоя вила по-евтино. Само пет хиляди йени за една нощувка — малко повече от хиляда йени на човек.
Телефонът на „Вила Лог“ бе подръка. Остави бележника си на масата. Най-бързият начин е да се обади на рецепцията и да пита дали група от четирима не се е настанявала под името Нонояма. Но по телефона нямаше да му кажат. Естествено, всеки, който е достигнал до поста мениджър на вили под наем, ще смята за свой дълг да пази неприкосновеността на информацията за клиентите си. Дори и да разкриеше длъжността си репортер и ясно да представи мотивите си да пита, нямаше да му кажат по телефона. Асакава обмисли възможността да се обади на местната редакция и да ги накара да използват познат адвокат, който да провери в книгата за гости. Управителят има право да показва регистъра само на полицаи и адвокати. Асакава можеше да се престори на единия или другия, но веднага щяха да го разобличат, а това би означавало проблеми за вестника. Беше по-сигурно и ефективно да използва връзки.
Това ще отнеме поне три дена, а той не искаше да чака толкова дълго. Искаше да разбере сега. Желанието да разгадае случаят беше толкова голямо, че не можеше да изтърпи толкова време. Какво ще излезе от всичко това? Ако наистина четиримата са отсядали във „Вила Лог“ в „Пасифик Лендс“, Южен Хаконе, в края на август, ако наистина тази следа му разкрие причината за смъртта им — каква можеше да бъде тя. Вирус, вирус. Ясно съзнаваше, че си повтаря за вируса само и само да не допусне мисълта, че зад всичко стои някакво мистериозно нещо. Има смисъл донякъде да използваш силата на науката, за да победиш свръхестествените сили. Доникъде нямаше да стигне, ако се бори с нещо, което не разбира, с думи, които не разбира. Трябва да преведе нещото на разбираем за него език.
Асакава си спомни за плача на Йоко. Защо се беше уплашила толкова при вида на демоничната маска? Във влака по пътя за вкъщи беше попитал жена си: