Толкова лесно беше. Ако беше продължил, без да спира тук, щеше и сам да го намери. Асакава можеше да си даде сметка защо бе привлечен от тази модерна сграда и едва ли не да се стовари в ресторанта. Защото някак си го успокояваше. По целия път насам си бе представял мрачни примитивни бунгала — идеалното място за сцени от „Петък, 13-и“. А в тази сграда нямаше и помен от такова нещо. Това доказателство, че съвременната наука е стигнала дотук, му даваше сигурност и увереност. Единствено лошият път от долния свят дотук го притесняваше. И въпреки това имаше толкова много хора, които се наслаждаваха на менюто в ресторанта и играеха тенис. Не разбираше защо. Някак си не изглеждаха да са… живи.
Щом кортовете и ресторантът бяха препълнени, би трябвало да се чуват весели гласове и откъм вилите. Това очакваше. Но от края на паркинга надолу към долината можеше да види само шест от десетте построени сред дърветата хижи, разпръснати по полегатия склон. Надолу цареше тъмнината на гората, където не достигаше слабото осветление от уличните лампи или от къщичките. Б-4, където трябваше да отседне Асакава, беше точно на границата между светло и тъмно. Различи единствено част от вратата.
Отвори вратата на офиса и влезе. Чуваше се работещ телевизор, но нямаше и следа от човек. Управителят бе седнал в стая в японски стил отляво и не забеляза влезлия. Касовият апарат пречеше на Асакава да види навътре в стаята. Мениджърът май гледаше някакъв американски филм на видеото, а не телевизия. Звучеше английска реч и се виждаше мигащият екран, отразен от стъклото на шкафа отпред. Беше пълен с прилежно подредени видеокасети. Асакава се подпря на рецепцията и извика. Веднага един дребен човек на около шейсет подаде глава и се поклони:
— Добре дошли.
Сигурно същият човек любезно е показал книгата за гости на колегата от редакцията в Атами и на адвоката, помисли си Асакава и му се усмихна.
— Имам резервация на името на Асакава.
Мъжът отвори книгата и потвърди.
— Да, в Б-4. Бихте ли си записали името и адреса? Асакава записа истинското си име. Тъкмо бе върнал картата на Нонояма и не можеше да я използва.
— Сам сте, така ли?
Управителят го изгледа недоверчиво. Никой не отсяда тук сам. За сам човек е по-евтино да се настани в хотела. Служителят му подаде няколко листа и погледна към шкафа.
— Ако искате, можете да вземете някоя. Имаме повечето от известните заглавия.
— О, давате касетки под наем?
Асакава хвърли бегъл поглед. „Междузвездни войни“, „Завръщане в бъдещето“, „Петък, 13-и“. Всички известни американски филми, повечето — научна фантастика. Също и много нови заглавия. Сигурно вилите се ползват предимно от младежи. Нямаше нищо, което да му грабне окото. А и без това Асакава беше дошъл тук, за да работи.
— Боя се, че трябва да работя.
Асакава повдигна преносимия компютър от пода и го показа на човека. Като го видя, явно разбра защо е дошъл сам.
— Значи, има чинии и всичко? — попита, за да се увери допълнително.
— Да. Ползвайте, каквото желаете.
Единственото нещо, което му трябваше, беше чайник, за да си свари водата за спагетите. Взе листовете и ключа от управителя, който му обясни как да стигне до Б-4 и после с особена учтивост му каза:
— Моля, чувствайте се като у дома си.
Преди да натисне дръжката на вратата, Асакава си сложи гумените ръкавици. Беше ги взел като предпазна мярка срещу неизвестния вирус. 100-ватова крушка осветяваше широк хол. Тапицирани стени, килим, канапе за четирима, сервиз за хранене: всичко беше ново и добре подредено. Свали обувките си и влезе. Имаше балкон в края на хола и стаи в японски стил на двата етажа. Все пак беше твърде луксозно за един човек. Дръпна пердетата и отвори плъзгащата се врата на балкона, за да влезе свеж нощен въздух. Стаята беше идеално чиста, сякаш да опровергае предварителните му очаквания. Изведнъж му се стори, че може да си тръгне оттук без нито една следа.
Влезе в стаята до хола и огледа гардероба. Нищо. Свали ризата и панталоните си и се преоблече в суичър и анцуг, като сложи ежедневните си дрехи на закачалка. След това се качи на горния етаж и светна лампата в друга стая. Държа се като дете, си помисли. Преди да се усети, беше светнал всяка една от лампите в къщата.
Открехна вратата на банята. Остави я леко отворена, докато беше вътре. Напомни му за страховитите ритуали, които правеше като малък, когато беше прекалено изплашен да ходи сам до тоалетната в летните нощи. Оставяше леко отворена вратата, баща му стоеше като пазач отвън. Хубава душ кабина стоеше зад врата от матово стъкло. Нямаше и помен за пара, ваната и подът до нея бяха сухи като кост. Сигурно е минало доста време, откакто някой е бил тук. Тръгна да си сваля ръкавиците, които бяха залепнали за потните му длани. Нощният бриз отвън разклати завесите.