Млада жена с хубави крака мина по тротоара. Мотористът се извърна, за да я гледа как отминава. Но погледът му не я проследи напълно. Главата му се изви на около 90 градуса, сякаш прикова поглед на витрината зад нея. Жената излезе от полезрението му. Беше се втренчил в нещо. Светлината „Премини“ започна да мига и след това изгасна. Заварените по средата пешеходци забързаха, минавайки точно пред таксито. Никой не вдигна ръка и не се запъти към него. Кимура форсира двигателя и зачака зеления сигнал.
Точно в този момент мотористът като да бе обзет от страшен спазъм, вдигна ръцете и се строполи, блъскайки вратата на таксито.
Копеле такова.
Сигурно е загубил равновесие и падна, помисли си Кимура, като пусна аварийните светлини и излезе от колата. Ако й имаше нещо на вратата, смяташе да накара момчето да плати за щетите. Светна зелено и колите зад Кимура започнаха да го заобикалят, за да влязат в пресечката. Мотористът лежеше по гръб, ритайки силно с крака, като правеше неистови опити да свали каската си. Преди да погледне към младежа, Кимура хвърли поглед на колата. Както и очакваше, имаше дълга криволичеща драскотина по вратата.
— Мамка му! — изсъска гневно, докато приближаваше падналия.
Каишката беше здраво закопчана под брадата му, а момчето отчаяно се опитваше да свали каската — все едно искаше да си откъсне главата.
Толкова ли го боли?
Кимура разбра, че става нещо сериозно. Най-после клекна до него и попита:
— Добре ли си?
Затъмненото стъкло пречеше да види изражението му. Момчето хвана силно ръката на Кимура, сякаш молеше за нещо. Почти увисна на него. Мълчеше. Не се опита да вдигне стъклото на шлема си. Кимура започна да действа.
— Чакай така, ще извикам линейка.
Докато дотича до телефонната будка, Кимура се чудеше как може едно обикновено падане да завърши така. Сигурно си е ударил силно главата.
Не ставай глупав. Човекът беше с каска, нали? Не изглежда да има счупен крак или ръка. Надявам се да не ми създаде проблеми… Няма да е добре, ако се е наранил, като се блъсна в колата ми.
Обзе го лошо предчувствие.
Ами ако наистина е пострадал, дали моята застраховка трябва да покрие щетите? Това означава опис на злополука, което пък значи ченгета…
Когато Кимура се върна, младежът лежеше неподвижно, стискайки гърлото си. Няколко минувачи бяха спрели и наблюдаваха загрижено. Кимура си проби път през тълпата, като накара всеки да разбере, че именно той е извикал линейката.
— Хей! Хей! Дръж се. Линейката идва.
Кимура развърза каишката на каската. Тя веднага падна. Кимура не можа да повярва колко се беше мъчило момчето. Лицето му беше изкривено до неузнаваемост. Единствената дума, която можеше да опише изражението му, беше почуда. Очите му бяха широко отворени, яркочервеният език се беше заклещил в гърлото, слюнка се стичаше от устата му. Линейката щеше да дойде твърде късно. Когато докосна врата на момчето, сваляйки каската, не усети пулс. Кимура изтръпна. Случката се превръщаше в абсурд.
Едното колело на мотора още се въртеше бавно, а масло от двигателя изтичаше по улицата и в канала. Нямаше и полъх вятър. Нощното небе беше чисто. Точно над главите им светофарът отново светна червено. Кимура се изправи колебливо, като се държеше за предпазната ограда на тротоара. Отново погледна лежащия на земята. Главата му, подпряна на каската, беше извита надясно почти под прав ъгъл. Необикновена поза, откъдето и да погледнеш.
Аз ли така я поставих? Аз ли сложих главата му върху каската по този начин? Като на възглавница? Защо?
Не можеше да си спомни изминалите няколко секунди. Тези широко отворени очи се бяха втренчили в него. Побиха го зловещи тръпки. Беше тропическа нощ, а Кимура неистово зъзнеше.
ГЛАВА 2
Ранната светлина на есенното утро се отразяваше във водата на вътрешния ров на императорския дворец. Непоносимите септемврийски жеги най-после свършваха. Казуюки Асакава беше преполовил стълбите към метрото, но изведнъж промени решението си: поиска му се да види водата отблизо, вместо от деветия етаж. Мръсният въздух от редакционните помещения сякаш се беше спуснал тук, долу, като утайка в бутилка: искаше му се да подиша малко свеж въздух навън. Изкачи се по стълбите и излезе на улицата. Зеленината на дворцовата градина отпред правеше отровните газове, идващи от експресната магистрала № 5 и от околовръстното шосе, по-поносими. Проясняващото се небе светеше във ведрата утрин.