— Преди около месец тук се случи ужасно нещо… Сякаш по поръчка светофарът превключи от жълто на червено. — Знаете ли, много странни неща се случват на този свят. Кимура се опита да привлече вниманието на клиента си, намеквайки за характера на историята. Асакава беше полузаспал, но рязко изправи глава и се заоглежда неспокойно. Гласът на Кимура го стресна и сега се опита да се ориентира къде се намират.
— Случаите на внезапна смърт нарастват ли? При младежите.
— А?
Изразът отекна в ушите на Асакава. Внезапна смърт… Кимура продължи.
— Ами… Случи се преди около месец. Седя си аз в таксито ето там и чакам светофарът да светне зелено. Изведнъж някакъв мотоциклетист се стоварва върху колата ми. Не беше като да кара и да се подхлъзне, а просто си стоеше и изведнъж — бам! И какво мислите стана след това? Оказа се абитуриент на 19 години. Умря, идиотът. Казвам ви изкара ми ангелите. И линейка, и ченгета, и моето такси — нали разбирате, беше паднал към колата ми. Голяма работа беше, казвам ви.
Асакава не слушаше внимателно, но притежаваше интуицията на репортер с десетгодишен стаж. Инстинктивно си записа името на шофьора и фирмата.
— Начинът, по който умря, беше също толкова странен. Отчаяно се опитваше да си свали каската. Имам предвид, че се опитваше просто да я откъсне. Лежеше по гръб и се гърчеше. Отидох да се обадя за линейка и докато се върна, си беше отишъл.
— Къде казахте, че се е случило? — Асакава вече беше напълно буден.
— Ето там, виждате ли?
Кимура посочи към пешеходната пътека пред гарата. Гара Шинагава се намира в квартал Таканава на район Минато. Асакава отбеляза факта наум. Инцидент на това място попада под юрисдикцията на полицейското управлението в Таканава. Прецени кой от контактите му можеше да му осигури достъп до местното управление. Това беше хубавото да работиш за голям вестник: имаха връзки навсякъде и понякога способността им да събират информация беше по-голяма от тази на полицията.
— Значи го определиха като внезапна смърт?
Не беше сигурен дали това е точният медицински термин. Попита бързо, без да си дава сметка защо случката го беше заинтригувала толкова…
— Невероятно, нали? Таксито ми стоеше абсолютно неподвижно. Онзи просто спря и падна върху него. Вината беше изцяло негова. Но трябваше да попълня доклад за инцидента и на косъм ми се размина да го впишат в досието ми за застраховката. Уверявам ви, беше голямо нещастие, стана изневиделица.
— Спомняте ли си точно в кой ден и час стана всичко това?
— Хе-хе, на материал за статия ли ви намирисва? Септември, само да си спомня — четвърти или пети. Часът мисля, че беше около единайсет вечерта.
В мига, в който го каза, сцената изплува пред очите на Кимура. Тежкият въздух, капещото масло от мотора. То приличаше на живо същество, докато се плъзгаше към канала. Светлини от фарове се отразяваха върху повърхността му, която се оформяше на тежки капки и безшумно се изливаше в канавката. Моментът, когато усещанията му престанаха да му служат. После — шокът, отразен върху лицето на мъртвеца, облегнато на каската. Какво всъщност го е изненадало толкова?
Светофарът светна зелено. Кимура даде газ. От задната седалка се чуваше звук от химикалка върху хартия. Асакава си записваше. На Кимура му прилоша. Защо спомените му от случката оставаха толкова живи. Преглътна горчивата слюнка, която се беше надигнала, и притъпи гаденето.
— Каква казахте, че е причината за смъртта? — попита Асакава.
— Сърдечен удар.
Сърдечен удар? Това ли беше диагнозата на съдебния лекар? Не мислеше, че още използват този термин.
— Ще трябва да проверя това заедно с датата и часа — промърмори Асакава, докато си записваше. — С други думи, не е имал никакви външни наранявания?
— Точно така. Абсолютно никакви. Беше само шокът… Аз трябва да съм този, който е шокиран, нали?
— А?
— Така де… Мъртвият имаше изражение на абсолютна изненада.
Асакава усети как нещо прещраква в мозъка му; в същото време някакъв вътрешен глас отрече да има връзка между двата случая. Просто съвпадение, това е всичко.
Гара Шинбаба по теснолинейката Кейхун Кюко се изправи пред тях.
— На следващия светофар завийте наляво и спрете, моля.
Таксито спря и вратата се отвори. Асакава подаде две хиляди йени заедно с визитната си картичка.
— Името ми е Асакава. Работя за компанията „Дейли Нюс“. Бих искал да чуя повече за случилото се, ако нямате нищо против.