— Прилича ми на съвпадение и нищо друго. Научаваш за това от шофьор на такси и се сещаш за племенницата на жена ти. Не е ли така?
— Напротив — заяви Асакава и нарочно направи лека пауза. После каза: — Младежът с мотора в момента, когато е умрял, се е мъчил да свали каската си.
— … Е, и?
— Томоко също — когато са открили тялото й, сякаш е искала да си откъсне главата. Пръстите й здраво са били заплетени в косата.
Асакава бе срещал Томоко няколко пъти. Като всяко момиче в гимназията, тя много се грижеше за косата си, като я миеше всеки ден и подобни неща. Защо едно момиче ще дърпа косата си по този начин? Всеки път, като си помислеше за това, Асакава си представяше някакво невидимо нещо, придружено от неописуем ужас, който е изпитала.
— Не знам… Чуй ме сега. Сигурен ли си, че не се захващаш с това с предварителна настройка? Ако вземеш два нещастни случая, ако се вгледаш по-внимателно, ще откриеш прилики. Казваш, че и двамата са умрели от сърдечен удар. Сигурно много ги е боляло. Тя е дърпала косата, а той каската си… На мен ми звучи съвсем естествено.
Разбираше, че и това е възможно, но Асакава поклати глава. Нямаше да се предаде толкова лесно.
— Но, господине, тогава би трябвало да ги боли в гърдите. Защо са се дърпали за главата?
— Чуй ме сега. Някога имал ли си сърдечен удар?
— Ами… не.
— А питал ли си лекар за това?
— За какво?
— Дали човек, който получава инфаркт, не се дърпа за главата?
Асакава млъкна. Всъщност беше попитал лекар. Той му беше отговорил, не мога да го изключа. Уклончив отговор. Все пак понякога се наблюдават противоположни реакции. Някои хора при сърдечен кръвоизлив чувстват дискомфорт в стомаха и главоболие.
— Зависи от човека. Когато се мъчат над трудна математическа задача, някои се чешат по главата, други пушат. Някои дори могат да се чешат по корема.
Огури се завъртя в стола, казвайки това.
— Там е работата, че на този етап не можем да кажем нищо по случая, нали така? Няма място. Знаеш, заради случаите отпреди две години. Няма да докосваме подобна тема с лека ръка. Ако ни отърваше да спекулираме в печата с тази тема, тогава — да.
Може би е така. Може би редакторът имаше право — било е някакво невероятно съвпадение. В крайна сметка лекарят просто бе поклатил глава. Асакава го бе притиснал — наистина ли жертвите на сърдечен удар си дърпат косите? А той просто се намръщи и каза: Хм. Погледът му беше красноречив: никой от пациентите му не бе реагирал по този начин.
— Да, господине. Разбирам.
В момента нямаше какво да направи, освен прилежно да отстъпи. Ако не можеше да открие някакво истинско доказателство за връзка между случаите, нямаше да убеди редактора. Асакава си обеща, че ако не може да изрови нищо, ще зареже всичко.
ГЛАВА 4
Асакава затвори телефона и остана така известно време — с ръка върху слушалката. В ушите му все още звучеше собственият му глас, ненужно развълнуван от събеседника му. Май няма да се справи. Човекът от другата страна на линията беше поел обаждането от секретарката си с доста надут тон, но когато чу предложението на Асакава, гласът му омекна. Сигурно в първия момент си помисли, че му се обаждат за реклама. После е пресметнал набързо възможните предимства, ако излезе статия за него.
Поредицата „Топ интервю“ започна през септември. Идеята беше да представя по един главен изпълнителен директор, който сам е изградил компанията си от нищото, препятствията, които е превъзмогнал и как го е постигнал. След като бе успял да си уговори час за интервюто, Асакава би трябвало да затвори телефона по-удовлетворен. Но нещо го тормозеше. Всичко, което щеше да чуе от този тузар, е все същата история за корпоративни битки, намеци за гениалност и как е издрапал по пътя нагоре… Ако Асакава не благодареше и не станеше, за да си тръгне, героичните разкази никога нямаше да свършват. Писнало му беше. Ненавиждаше онзи, който беше измислил този проект. Даваше си сметка, че списанието трябва да продава реклама, за да съществува, а такива статии създават възможност за това. Но него малко го интересуваше дали фирмата печели или губи пари. Трябва работата да е интригуваща. Колкото и лесна физически да е една работа, ако не изисква въображение, рано или късно ще те изтощи.
Асакава се отправи към архива на четвъртия етаж. Трябваше да прочете нещо и да събере материал за интервюто утре, но имаше друго, което го безпокоеше. Идеята за обективно случайна връзка между двата инцидента го беше завладяла. И точно тогава си спомни. Не знаеше откъде ще започне, но един въпрос вече се оформи в ума му, докато мислите му блуждаеха около тона на богаташа.