Наистина ли имаше само два случая на необяснима внезапна смърт около 23 часа на пети септември?
Ако има и други сходни случаи, значи възможността да са случайни съвпадения се свежда до нула. Асакава реши да прегледа вестниците от началото на септември. Част от работата му се състоеше в това да чете вестниците от край до край. Но той четеше само заглавията на местните новини и затова беше повече от вероятно нещо да му убягнало. Усещаше, че точно това е станало. Струваше му се, че преди около месец в ъгъла на една страница беше попаднал на доста странно заглавие. Малка статийка на страницата отляво. Спомняше си, че бе прочел заглавието и си бе казал ха, но точно тогава някой го извика и толкова се бе отплеснал в работа, че така и не я дочете.
С детско нетърпение започна търсенето на сутрешното издание от шести септември. Беше сигурен, че попадна на следа. Четенето на стари вестници в сумрака на архива му даваше такова удовлетворение, каквото никога не можеше да му осигури интервюирането на някакъв надут пуяк. Това повече му прилягаше, отколкото да тича насам-натам и да се занимава с разни хора.
Вечерното издание от седми септември — ето там беше публикацията, точно на мястото, което си спомняше. Натикано в ъгъла до репортаж за потънал кораб, отнел живота на 34 души. Заемаше дори по-малко място, отколкото си мислеше. Нищо чудно, че го бе подминал. Асакава свали очилата си, зарови глава във вестника и зачете.
В 6,15 ч. сутринта на седми септември младо момче и момиче са открити мъртви на предните седалки на кола, паркирана на празен парцел в Ашина, Йокосука, близо до черен път. Труповете са били открити от шофьор на камион, който е минавал наблизо и е съобщил в полицейското управление на Йокосука.
Самоличността на двамата е била установена: ученик в училище за подготовка за колеж от Шибуя, Токио (на 19 г.), и ученичка в частно девическо училище от Осого, Йокохама (на 17 г.). Два дена по-рано момчето е наело колата от агенция в Шибуя.
Когато са били открити, колата е била заключена, а ключът бил в стартера. Вероятният час на смъртта е между късните часове на 5-и и рано сутринта на 6-и. Прозорците са били затворени и се смята, че двамата са заспали и са се задушили. Версията за свръхдоза наркотици, за да извършат любовно самоубийство, също не е отхвърлена. Точната причина още не е установена. Все още няма подозрения за убийство.
Това беше всичко, но Асакава знаеше, че успя. Първо, момичето е посещавало частно девическо училище в Йокохама, също като племенницата му Томоко. Момчето, което е наело колата, е било на деветнайсет и е посещавало подготвително училище за колеж, също като моториста. Предполагаемият час на смъртта е практически същият, а причината — пак неизвестна.
Не може да няма връзка между тези четири смъртни случая. Нямаше да е трудно да се открият точни съвпадения. Все пак Асакава работеше за огромна новинарска агенция — не му липсваха източници на информация. Направи копие на статията и се запъти обратно към редакцията. Чувстваше се, сякаш е открил съкровище, все ускоряваше крачка. Едва дочака асансьора.
Прес клубът на кметство Йокосука. Йошино седеше зад бюрото си и пишеше нещо с химикалка. Когато магистралата не е натоварена, можеш да стигнеш от тук до главния офис в Токио за около час. Асакава застана зад него и го извика.
— Хей, Йошино.
Не се бяха виждали от година и половина.
— А? О, Асакава! Какво те води в Йокосука? Заповядай, седни.
Той издърпа един стол и покани Асакава. Беше с няколкодневна брада, което му придаваше оръфан вид, но това не му пречеше да е много внимателен към другите.
— Зает ли си?
— Може да се каже.
Двамата се познаваха от времето, когато Асакава още работеше в местната редакция, а Йошино беше постъпил три години по-рано. Сега беше на трийсет и пет.
— Обадих се в офиса в Йокосука. Така разбрах, че си тук.
— Защо? Трябвам ли ти за нещо?
Асакава му подаде статията. Йошино се вторачи доста дълго. Понеже той беше авторът, трябваше да си спомни за какво става дума още щом я зърнеше. Застина, напрегнал всички нерви. Сякаш предъвкваше: припомняше си какво бе написал и го смилаше.
— Какво за случая?
Беше придобил сериозно изражение.
— Нищо специално. Просто исках да науча повече подробности.