Йошино се изправи.
— Добре. Да отидем някъде да пийнем по един чай или нещо такова.
— Имаш ли време за това? Надявам се, не те прекъсвам.
— Няма страшно. Това е по-интересно от заниманието ми в момента.
До кметството имаше малко кафене, където можеше да си поръчаш кафе за 200 йени. Йошино седна и веднага извика в посока към щанда:
— Две кафета, моля.
После се обърна към приятеля си, приведе се по-близо.
— Тъй. И ти трябва да ми кажеш нещо. Защо от главния офис се интересуват от случая?
Асакава не беше готов да хариже темата. Искаше да я запази за себе си. Ако спец като Йошино я надуши, тутакси ще се втурне и ще обере лаврите. Асакава набързо скалъпи лъжа.
— Без определена причина. Племенницата ми е била приятелка с момичето и постоянно ме тормози за информация — знаеш, за инцидента. И тъй като бях наблизо…
Нескопосана лъжа. Стори му се, че Йошино го изгледа подозрително и се отдръпна назад притеснен.
— Наистина ли?
— Да, ами тя е ученичка в гимназията. Не само, че приятелката й е мъртва, а пък и тези странни обстоятелства. Постоянно ме тормози. Умолявам те. Разкажи ми подробностите.
— Е, какво искаш да знаеш?
— Определиха ли въобще причината за смъртта? Йошино поклати глава.
— Казват, че сърцата им просто изведнъж спрели. Нямат представа защо.
— Ами версията за убийство? Удушаване например.
— Невъзможно. Нямат охлузвания по вратовете.
— Наркотици?
— Не са открити при аутопсията.
— С други думи, случаят не е решен.
— По дяволите, не. Няма какво да му се решава. Не е убийство, дори не е и нещастен случай. Умрели са от някакво заболяване, някакво нещастие, само това е. Точка по въпроса. Дори няма и разследване.
Беше грубо да се представят нещата така. Йошино се облегна назад.
— А защо не са публикували имената им?
— Защото са непълнолетни. А и има вероятност да е било самоубийство от любов.
В този момент Йошино изведнъж се усмихна като че ли се сети за нещо, и отново се наведе напред.
— Знаеш ли — за момчето. Джинсите и боксерките му са били смъкнати до коленете. На момичето също — и нейните бикини са били до коленете.
— Значи, искаш да кажеш, че е било coitus interruptus?
— Не казах, че са го правили. Тъкмо са се приготвяли да го направят. Тъкмо са се канили малко да полудуват и, бам! Ето това е станало — Йошино плесна с ръце за по-голям ефект.
— Какво е станало?
— Хайде, Асакава, признай си. Имаш нещо. Искам да кажа, нещо, което е свързано със случая. Нали?
Асакава не отговори.
— Мога да пазя тайна. Няма и да ти открадна темата. Просто интересува ме случаят.
Асакава продължаваше да мълчи.
— Още ли ще ме държиш в напрежение?
Да му кажа ли?… Не мога. Не трябва да казвам нищо. А лъжите не вършат работа…
— Съжалявам, Йошино. Можеш ли да изчакаш още малко? Сега не мога да ти кажа. Но след два или три дни — да. Обещавам.
Върху лицето на Йошино се изписа разочарование.
— Щом казваш, приятелю…
Асакава го погледна, молейки го да продължи разказа.
— Е, трябва да приемем, че нещо се е случило. Момче и момиче се задушават точно когато се готвят да го направят? Това дори не е смешно. Предполагам са заели поза по-рано и точно тогава ги е хванало, но няма следи. Разбира се, има отрови, които не оставят следи, но не можем да си представим как двама ученици ще се докопат до нещо такова. Колата е била паркирана на обрасло парче земя в малка клисура, близо до черен път, който води от Ашина до връх Окузу. Минаващите коли са можели, да зърнат само за миг отраженията на стоповете им. Не е чудно защо момчето, което е карало, е избрало точно това място. По тъмно почти никакви коли не са използвали пътя, а и гъсто растящите дървета за прикритие са създавали перфектното място за палавата млада двойка.
После, имаш момчето със забита глава между волана и страничното стъкло. Междувременно главата на момичето е между вратата и седалката. Така са умрели. Видях как ги изваждат от колата със собствените си очи. И двата трупа се строполиха, щом отвориха вратите. Сякаш в момента на смъртта някаква сила ги е бутала отвътре, не е спряла, когато са умрели, а е продължила да натиска трийсет часа, докато полицаите отварят колата, и тогава изхвърчат навън. Следиш ли мисълта ми? Колата е била с две врати, от онези, които не можеш да заключиш, ако ключът е все още вътре. Ключът е бил на стартера, а вратите… е, досещаш се. Колата е била като запечатана. Трудно можеш да повярваш, че някаква сила отвън им е влияела. И как мислиш, че са изглеждали лицата им? И двамата са били уплашени. Лицата им бяха изкривени от ужас.
Йошино спря, за да си поеме въздух. Чу се усилено преглъщане. Не се разбра кой точно от двамата преглътна слюнката си.