Выбрать главу

– Пожари ли гаси? – засмя се Мей.

– Знае ли човек... – отговори Ани.

– Къде ли води?

– Доколкото мога да преценя, до личното му паркомясто.

Мей онемя.

– Слизала ли си?

– Не, беше рисковано дори само да ми го покаже. Не трябваше. Той самият си го каза. А сега аз го показвам на теб, което е тъпо. Но пък знаеш що за акъл има този човек. Може да има каквото си поиска, а си поръчва пожарникарски стълб, който стига през седем етажа до гаража.

От устройството в ухото на Ани се чу дигитално препукване и тя каза на човека от другата страна на линията, че идва. Трябваше да тръгват.

*

– Е – погледна я Ани в асансьора, докато се спускаха към офисите, – трябва да вървя да посвърша малко работа. Време е за инспекция на планктона.

– Моля?

– Нали се сещаш, дребни бизнес проекти, които се надяват големият кит – тоест ние – да ги хареса и да ги изпапка. Веднъж седмично се срещаме с такива хора, мераклии да станат новия Тай, които се опитват да ни убедят, че трябва да ги наемем. Малко е тъжно, защото вече дори не се и преструват, че ще носят някакъв приход или дори че имат потенциал за такъв. Слушай, ще те предам в ръцете на двама представители на компанията. Взимат си работата много на сериозно. Внимавай, защото наистина я взимат много на сериозно. Ще те разведат из останалата част от кампуса, а после ще мина да те взема за партито по случай слънцестоенето, става ли? Започва в седем.

Вратите се отвориха на втория етаж, близо до Стъклената столова, и Ани представи Мей на Дениз и Джосая. И двамата наближаваха трийсетте, излъчваха искреност и бяха облечени в семпли ризи в приятни цветове. Всеки стисна дланта на Мей в своите две и едва ли не се поклони.

– Погрижете се днес да не работи – бяха последните думи на Ани, преди да изчезне обратно в асансьора.

Джосая, слаб и силно луничав мъж, извърна сините си немигащи очи към Мей.

– Толкова се радваме да се запознаем!

Дениз, висока, слаба и с азиатски черти, се усмихна и за миг затвори очи, все едно се наслаждава на момента.

– Ани ни разказа за вас двете и от колко отдавна се познавате. Тя е душата и сърцето на това място, затова сме големи късметлии, че вече и ти си при нас.

– Всички обичат Ани – добави Джосая.

Мей се почувства доста неловко от почтителното им отношение. Със сигурност бяха по-възрастни от нея, но се държаха все едно е някое величие на посещение.

– И така, знам, че сигурно част от нещата ще са излишни – каза Джосая, – но бихме искали да ти направим пълната обиколка, ако нямаш нищо против. Обещаваме да не те разочароваме.

Мей се засмя, подкани ги да вървят и тръгна след тях.

Останалата част от деня премина във вихър от стъклени стаи и кратки, невероятно сърдечни срещи. Всички, с които се запозна, бяха заети и на прага на преумората, но въпреки това я увериха колко много се вълнуват от тази среща, колко се радват, че вече са колеги, не пропуснаха да отбележат, че всеки приятел на Ани е и техен... Заведоха я до здравния център и я представиха на д-р Хемптън, лекарката с расти, която го ръководеше. Показаха й спешното отделение и я запознаха със сестрата, шотландка, която приемаше пациентите. Обиколиха биоградините с площ близо сто квадратни метра, където двама фермери показваха на голяма група служители на Кръга новата реколта моркови, домати и къдраво зеле. Отидоха до миниголф игрището, киното, боулинг залата, магазина за хранителни стоки. Най-накрая стигнаха до самия край на кампуса, поне така предположи Мей, тъй като видя оградата и отвъд нея – покривите на хотелите в Сан Винченцо, където отсядаха посетителите на Кръга. Дениз и Джосая я заведоха до общежитията. Ани й беше споменала, че често преспива там и вече ги предпочита пред собственото си жилище. Когато се разходиха по коридорите и видя подредените стаи, всяка с лъскав кухненски бокс, бюро, мек диван и легло, Мей трябваше да признае, че наистина излъчваха някаква притегателна сила.

– В момента имаме сто и осемдесет стаи, но се разрастваме бързо – каза Джосая. – При десетина хиляди души в кампуса винаги има даден процент, които работят до късно или просто искат да си подремнат през деня. Стаите са винаги безплатни, винаги почистени – само трябва да провериш онлайн кои са свободни. В момента се изчерпват много бързо, но планът е да станат поне няколко хиляди в рамките на следващите една-две години.

– А след парти като това довечера, всичко задължително се запълва – добави Дениз и й смигна заговорнически.