– Скрих няколко бутилки тук – обясни, потопил ръце дълбоко в езерцето, където се събираше водата. Не намери нищо, затова клекна и бръкна до рамо, а след малко извади две изящни зелени бутилки. Изправи се и се обърна към Мей. Тя най-сетне успя да го огледа добре. Лицето му беше като заоблен триъгълник, който завършваше с брадичка с фина, едва забележима трапчинка. Имаше кожа на дете, очи на много по-възрастен мъж и забележителен нос – гърбав и крив, но придаващ на останалата част от лицето му някаква стабилност, като кил на лодка. Веждите му продължаваха в плътни линии към ушите, които стърчаха заоблени, големи и бебешко розови.
– Ще се връщаш ли към играта или...
Тонът му някак намекна, че „или“-то е далеч по-добрият избор.
– Не мисля – каза Мей, осъзнала, че не го познава, че не знае нищо за този човек. Но бутилките бяха у него, Ани се запиля нанякъде, а и имаше доверие на тези хора в огражденията на Кръга – в този момент изпитваше безпределна любов към обитателите на това място, където всичко беше ново и позволено. Затова го последва обратно към партито, или по-скоро към периферията му, където седнаха на висок пръстен от каменни стъпала с изглед към ливадата, по която силуетите тичаха, пискаха, падаха.
Той отвори бутилките, даде едната на Мей, глътна от своята и се представи като Франсис.
– Не ти ли викат Франк? – попита тя. Взе бутилката и напълни устата си със сладкото вино.
– Опитват се, но... но предпочитам да не го правят.
Тя се засмя, след нея и той.
Оказа се, че е програмист, работел в компанията от почти две години. Преди това бил нещо като анархист, провокатор. Наели го на работа, когато успял да проникне в системата на Кръга по-дълбоко от всеки друг. Сега бил в екипа по сигурността.
– А на мен ми е първият ден – сподели Мей.
– Да бе!
Тогава тя тръгна да казва „не се шегувам“, но си оплете езика и от устата й излезе нещо като „не се целувам“. В мига, в който се чу какво казва, осъзна, че никога няма да го забрави и ще се мрази до края на света.
– Не се целуваш? – попита той с каменна физиономия. – Много категорично звучи. Вече си взела решение при толкова малко информация за мен. Не се целуваш и това си е.
Мей се опита да обясни какво е искала да каже, че просто се е объркала, че... Но нямаше никакво значение. Той се смееше с глас и тя разбра, че има чувство за хумор, което по някакъв начин я накара да се почувства на сигурно място и да повярва, че Франсис никога повече няма да повдигне въпроса, че това ужасно нещо, което бе успяла да каже, ще си остане между тях и че и на двамата им е ясно: всички правят грешки – така и трябва да бъде, и ако всеки съзнава, че сме просто хора и е възможно да звучим и да изглеждаме абсурдно по хиляда пъти на ден, тези грешки трябва да се допускат и да се прощават.
– Първи ден, значи... – повтори Франсис. – Ами поздравления! Наздраве!
Чукнаха се с бутилките и отпиха. Мей вдигна своята към луната, за да види колко е останало вътре, и течността доби извънземен син цвят. Установи, че вече я е преполовила и я остави на земята.
– Имаш хубав глас – продължи той. – Винаги ли е такъв?
– Дебел и дрезгав?
– По-скоро бих казал зрял. Чувствен. Сещаш ли се за Тейтъм О’Нийл?
– Нашите ме караха да гледам „Хартиена луна“ сто пъти. Искаха да се почувствам по-добре...
– Обожавам този филм.
– Мислеха, че ще стана като Ади Прей, хулиганка, но в същото време сладурана. Искаха мъжко момиче. Даже ме подстригваха като нея.
– Допада ми.
– Харесваш коса на паница?
– Не. Гласа ти. Засега е най-хубавото у теб.
Мей замълча. Думите му й подействаха като шамар.
– Мамка му – усети се той. – Тъпо прозвуча, нали? Опитвах се да ти направя комплимент...
Настъпи неловко мълчание. Мей беше преживявала няколко ужасни случки със сладкодумни мъже, които те заливат с какви ли не епитети, докато накрая не изтърсят най-нескопосания комплимент. Погледна Франсис, за да се увери, че всъщност изобщо не е такъв, какъвто й се стори отначало – щедър, безобиден, – ами е деформиран, смутен и асиметричен. Но видя същото: гладко лице, синкави очила, древни очи. Изражението му беше загрижено.
Франсис впи поглед в бутилката, все едно искаше да прехвърли вината върху нея.
– Просто се опитах да кажа нещо хубаво за гласа ти. Само че обидих останалата част от теб.
Мей се замисли над думите му за секунда, но разсъдъкът й, размътен от виното, беше твърде бавен и лепкав. Отказа се от опитите да анализира изказването или намеренията му