Но нещо в неспособността му да се предаде, да признае, че е победен или поне да се съгласи колко невероятна е мощта на технологиите, с които разполагаше тя... Мей знаеше, че не може да се откаже, преди да е изтръгнала от него някаква форма на признание. Каква ли можеше да е тя? Нямаше представа, но знаеше, че ще я познае, когато я види.
Изведнъж пейзажът се промени. Вече нямаше гъста гора, стрелкаща се покрай колата. Сега всичко беше открито и синьо и се виждаха върхове на дървета и бели облаци.
Мей погледна изгледа от друга камера на някой от по-високо летящите дронове. Мърсър караше по мост, тесен мост, който свързваше планината с друга планина на стотици метри над дефилето отдолу.
– Можем ли да увеличим още звука на микрофона? – попита тя.
Появи се иконка, която показваше, че звукът досега е бил усилен едва наполовина, а сега беше на максимум.
– Мърсър! – каза тя с възможно най-зловещия глас, който можеше да докара.
Той рязко се извърна към дрона, шокиран от силата на звука. Да не би по-рано просто да не я е чувал?
– Мърсър! Аз съм, Мей! – повтори тя с надежда, че досега не е знаел за ролята й във всичко това.
Мърсър обаче не се усмихна. Само поклати глава, бавно, сякаш с дълбоко разочарование.
Сега Мей виждаше още два дрона от пътническата страна. Изведнъж от един от тях изгърмя нов, мъжки глас:
– Мърсър, нещастнико! Спри да караш, шибаняк такъв!
Мърсър се извърна към дрона и когато отново погледна пътя, по лицето му беше изписана истинска паника.
Мей забеляза, че две от камерите, разположени на моста, са се добавили към решетката на екрана зад нея. След секунди се включи и трета, която предлагаше изглед към дефилето далече под моста.
От третия дрон долетя нов глас, този път на жена, която се смееше:
– Мърсър, подчини ни се! Подчини се на волята ни! Бъди наш приятел!
Мърсър зави с пикапа към дрона, сякаш искаше да го удари, но машината автоматично пренастрои траекторията си и изимитира движението в синхрон с колата.
– Не можеш да избягаш, Мърсър! – продължи женският глас. – Никога. Всичко свърши. А сега се предай! Бъди ни приятел!
Последната подкана прозвуча с детско мрънкащо гласче и жената, която го беше изрекла през електронния говорител, се засмя на странния носов начин, по който думите й излязоха от безликия черен дрон.
Публиката ликуваше, коментарите се сипеха и мнозина зрители казваха, че това е най-великото видеоизживяване в живота им.
И докато овациите ставаха все по-гръмки, Мей видя как нещо се прокрадва по лицето на Мърсър, нещо като твърда решителност, нещо като абсолютен покой. Дясната му ръка завъртя волана и пикапът изведнъж изчезна от полезрението на дроновете, поне временно, и когато машините отново го фокусираха, Мърсър вече се движеше напреки през шосето, с пълна скорост към бетонната мантинела, която сякаш нямаше шанс да го удържи. Пикапът премина през нея и се хвърли над дефилето и за част от секундата сякаш полетя над планината, която се простираше с километри около него. След това се спусна надолу и излезе от кадър.
Погледът на Мей инстинктивно се стрелна към камерата, която снимаше дефилето, и видя съвсем ясно миниатюрния обект, който падна от моста и се приземи като тенекиена играчка върху скалите отдолу. Макар да знаеше, че този обект беше пикапът на Мърсър, и някъде много дълбоко в ума си да съзнаваше, че никой не би могъл да оцелее след такъв полет, Мей погледна другите камери на дроновете, които още се носеха горе, в очакване да види Мърсър на моста, приведен над бездната долу. Но на моста нямаше никого.
– Добре ли се чувстваш днес? – попита я Бейли.
Бяха сами в библиотеката му, ако се изключат зрителите. От смъртта на Мърсър преди точно една седмица броят им беше останал постоянен – близо 28 милиона.
– Да, благодаря – отговори Мей, като внимателно премерваше думите си. Представи си как президентът, независимо от ситуацията, винаги трябва да намери средината между суровите емоции и тихото достойнство, отиграната сдържаност. Напоследък се възприемаше точно като президент. Имаха много общо помежду си – отговорността към толкова много други хора, силата да влияят на световни събития. Към новата й позиция вървяха и нови, достойни за президентското ниво кризи. Смъртта на Мърсър. Сривът на Ани. Мей се замисли за семейство Кенеди. – Не съм сигурна, че съзнавам случилото се изцяло.