– Красота. Същинска красота – промълви Бейли.
Бейли, Стентън и Мей постояха пред аквариума, за да могат зрителите добре да се насладят на живописната подводна картина.
– И скоро ще е напълно завършена – добави Стентън.
В този момент Мей усети нечие присъствие наблизо, нечий дъх върху тила си, който премина от ляво надясно.
– А, ето го и него – каза Бейли. – Мей, не мисля, че до този момент си се срещала с Тай, нали?
Тя се обърна и видя Калден, който стоеше между Бейли и Стентън, усмихваше й се и й подаваше ръка. Беше с вълнена шапка и възголям анорак с качулка. Но без съмнение беше Калден. Преди да успее да се овладее, Мей ахна стъписано.
Той се усмихна още по-широко и тя веднага се досети, че за зрителите и Мъдреците тази реакция би била съвсем естествена в присъствието на Тай. Погледна надолу и видя, че вече се здрависва с него. Не можеше да си поеме дъх.
Вдигна поглед и видя ухилените изражения на Бейли и Стентън. И двамата предполагаха, че е останала безмълвна пред създателя на всичко това, тайнствения младеж зад Кръга. Погледът й се върна върху Калден в търсене на някакво обяснение, но усмивката му не се промени. Изражението му остана напълно непроницаемо.
– Приятно ми е да се запознаем, Мей – смотолеви той привидно свенливо, но Мей виждаше, че знае какво прави. Знаеше какво очаква публиката от него.
– И на мен – отговори тя.
Умът й щеше да се пръсне – какво се случваше, по дяволите? Отново се взря в лицето му и видя, че под шапката се подават няколко сребристи косъма. Само тя знаеше, че съществуват. Всъщност дали Бейли и Стентън знаеха, че така рязко се е състарил? И че се представя за друг, на име Калден? Реши, че няма как да не знаят. Разбира се, че знаеха. Затова все говореше през видеовръзка – кадри, заснети кой знае кога. Увековечаваха всичко, за да помогнат на Калден да изчезне.
Мей осъзна, че още държи ръката му и бързо я пусна.
– Трябваше да се случи по-рано – каза той. – Извинявам се. – Сега той се обърна право към камерата й и заговори на зрителите с напълно естествен тон. – Работя по разни нови проекти, много готини работи, и заради това не бях толкова общителен, колкото би трябвало.
Зрителите й незабавно се увеличиха от малко над трийсет милиона до трийсет и два и броят им не спираше да се покачва стремглаво.
– Отдавна не сме се събирали и тримата на едно място! – възкликна Бейли. Сърцето на Мей щеше да изскочи. Беше спала с Тай! Какво означава това? Наистина ли Тай, не Калден, я предупреждаваше за последиците от Завършването? Как е възможно? А това какво означава?
– Е, какво сте ни подготвили? – попита Калден и погледна водата. – Мисля, че се досещам, но нямам търпение да разбера.
– Ами... – обади се Бейли и потри ръце. Обърна се към Мей и тя насочи камерата към него. – За да не изпадне в технически подробности, приятелят ми Стентън ме помоли аз да обясня. Както всички знаете, той донесе няколко невероятни създания от неизследваните дълбини на Марианската падина. Вече сте виждали някои от тях – октопода, морското конче и потомството му и, разбира се, изумителната акула.
Беше се разчуло, че тримата Мъдреци са се събрали на едно място и пред камера и зрителите на Мей вече бяха четиресет милиона. Тя видя на екрана си, че е успяла да ги заснеме в драматична поза, извърнали глави към аквариума, чиято синкава светлина озаряваше лицата им, а в очите им се отразяваше необичайният живот вътре. Броят на зрителите вече се беше покачил до петдесет и един милиона. Мей засече погледа на Стентън, който й направи едва забележим знак да насочи обектива обратно към аквариума. Мей го направи и се съсредоточи върху Калден, по чието лице отчаяно се опитваше да открие някаква следа от признание. Той обаче се взираше във водата и изражението му не издаваше нищо. Бейли продължи:
– До този момент трите ни звезди живееха в отделни аквариуми, докато се аклиматизират към новия си живот тук, в Кръга. Но тази раздяла, разбира се, е неестествена. Редно е да са заедно, както са били намерени. Затова предстои да видим как те отново ще бъдат събрани, за да могат да си съжителстват и да пресъздадат една по-реална картина на живота в океанските дълбини.
От другата страна на аквариума гледачът се изкачваше по червената стълба с голям найлонов плик в ръка, натежал от вода и миниатюрни пасажери. Мей се опитваше да успокои дишането си, но не можеше. Повдигаше й се. Искаше да избяга някъде много надалеч. Да избяга заедно с Ани. Къде е Ани?
Забеляза, че Стентън се взира в нея със загрижен, но същевременно строг поглед и я приканваше да се стегне. Тя се опита да диша нормално, да се съсредоточи върху случващото се. По-късно, след всичко това, каза си тя, щеше да има време да разреши тази бъркотия с Калден и Тай. Ще има време. Пулсът й се поуспокои.