– Я виж ти... – изуми се Бейли.
Броят на зрителите отново рязко се повиши – вече бяха седемдесет и пет милиона и нарастваха стремглаво, с по половин милион на всеки няколко секунди.
Долу във водата октоподът сякаш не забелязваше присъствието на акулата и не съзнаваше възможността тя да се присъедини към тях в аквариума. Акулата стоеше напълно неподвижна и като че ли по този начин противодействаше на способностите на останалите обитатели да я усетят. През това време Виктор беше слязъл от стълбата и вече се връщаше с голяма кофа в ръце.
– В този момент, както виждате, Виктор на първо време ще пусне във водата от любимата храна на акулата. Така ще я разсеем и ще задоволим глада й, докато останалите жители на аквариума се аклиматизират. Виктор я е хранил цял ден днес, така че би трябвало вече да е сита. Но тази риба тон, която ще получи сега, спокойно може да й бъде и за закуска, и за обяд, и за вечеря, в случай че е още гладна.
Виктор пусна шест големи риби във водата, всяка по поне пет килограма, които бързо се втурнаха да разследват обкръжението си.
– Не е нужно да чакаме тези приятели да свикват с обстановката – продължи Бейли. – Ще станат храна съвсем скоро, тъй че щастието им не е толкова важно, колкото това на акулата. Вижте ги само...
Рибите се стрелкаха във водата и внезапната им поява пропъди октопода и морските кончета в коралите и водораслите на дъното на аквариума. Скоро обаче се поуспокоиха и започнаха кротко да плуват насам-натам. Таткото морско конче все още се криеше някъде дълбоко, но безбройните му деца се виждаха тук-таме, оплели опашки около листата на водораслите и пипалцата на разнообразните анемонии. Гледката беше толкова идилична, че Мей за миг потъна в нея.
– Ето това е красота – каза Бейли, докато плакнеше очи в коралите и различните растения в лимоненожълто, лазурносиньо и виненочервено. – Погледнете тези щастливи създания. Какво мирно царство. Чак жал да му стане на човек, че ще го променим... – При тези думи Мей стрелна с очи Бейли, който също изглеждаше изненадан от това, което току-що сам беше казал, съзнавайки, че никак не е в духа на настоящото им начинание. Двамата със Стентън си размениха бързи погледи и Бейли опита да се поправи: – Но в момента се опитваме да пресъздадем реалистичен, холистичен вид на този свят. И това означава да включим всички обитатели на екосистемата. Ето го и знака на Виктор, че е време да поканим и акулата да се присъедини.
Мей погледна към Виктор, който се бореше с вратичката на дъното на контейнера. Акулата все още стоеше неподвижна, демонстрирайки невероятен самоконтрол. След малко започна бавно да се плъзга надолу към водата. Тогава Мей за момент се почувства объркана. Знаеше, че това е естественият развой на събитията – акулата да се присъедини към останалите създания, с които поделяше средата си. Знаеше, че е правилно и неизбежно. Но за момент й се стори също толкова естествено, колкото да видиш как самолет пада от небето. Ужасът идва след това.
– И така, ето го и последния член на това подводно семейство – каза Бейли. – Когато акулата е на свобода, за първи път в историята ще видим как наистина изглежда животът на дъното на падината и как си съжителстват създания като тези. Готови ли сме?
Бейли погледна Стентън, който стоеше мълчаливо до него. Стентън кимна рязко, като че ли не бе смятал за нужно Бейли да разчита на него за финалния сигнал.
Виктор пусна акулата и тя, сякаш досега наблюдавала плячката си през плексигласа в мислена подготовка за пира, знаейки къде точно се намира всяка порция, се стрелна надолу, грабна в челюстите си най-едрата риба тон и я погълна на два залъка. Докато рибата съвсем видимо се придвижваше през храносмилателния й тракт, акулата набързо изгълта още две една след друга. Четвъртата все още беше в челюстите й, когато зърнестите останки от първата започнаха да се сипят като сняг към дъното на аквариума.
Мей се вгледа във водата, но октоподът и потомството на морското конче се бяха изпокрили. Забеляза някакво помръдване през шуплите на корала и й се стори, че различава пипалце. Макар да беше сигурна, че акулата не би могла да представлява опасност за тях – Стентън все пак ги беше открил в непосредствена близост, – те се криеха, сякаш добре познават и нея, и намеренията й. Мей погледна нагоре и видя как акулата обикаля в кръг из вече опустелия аквариум. В течение на тези няколко секунди, през които се беше оглеждала за октопода и морските кончета, останалите две риби бяха преминали през акулата и вече се стелеха като прах.
Бейли се засмя нервно.
– Е, вече се чудя... – понечи да каже той, но се спря.