– И искаш да кажеш, че аз съм виновна, така ли?
– Не, не. Изобщо не казвам това. Ти си посланикът. Ти си лицето. Благото приятелско лице. А Завършването... ще е възможно благодарение на двама ви с твоя приятел Франсис. Твоята идея за задължителен профил и неговият чип. Дет-Тектор? Отвратително е, Мей. Не го ли осъзнаваш? Всички деца имат имплантиран чип още от бебета – за тяхна безопасност. Да, това спасява животи. Но после какво, махат ги като станеш на осемнайсет ли? Не. В интерес на образованието и безопасността, всичко, което постигнат, ще бъде записвано, следено, анализирано – завинаги. Когато станат на възраст да гласуват, да се включат, членството им е задължително. И тъкмо там се затваря Кръгът. Всички ще бъдат следени от люлката до гроба, без право на отказ.
– В момента наистина звучиш точно като Мърсър. Тази параноя...
– Само че знам повече от Мърсър. Не смяташ ли, че щом някой като мен, който е измислил по-голяма част от всичко това, го е страх, и теб би трябвало да те е страх?
– Не. Мисля, че си си загубил нюха.
– Мей, повечето неща, които съм създал, бяха просто на шега, ей така, от някакво перверзно любопитство дали ще проработят, или не, дали хората ще ги използват. Все едно да издигнеш гилотина на централния площад. Не очакваш да се нареди опашка от хиляда човека, които чакат да си подложат шията, нали?
– Така ли виждаш нещата наистина?
– Не, извинявай, лош пример. Но част от това, което направихме... наистина беше само за да видим дали някой реално ще го използва, дали ще се приеме. И когато това се случи, направо не можех да повярвам. Но вече беше твърде късно. И Бейли, и Стентън, и първичното публично предлагане... След това нещата започнаха да се движат толкова бързо, че имаше пари за всяка безумна идея. Мей, моля те само да си представиш как ще се развият нещата.
– Знам как ще се развият.
– Мей, затвори очи!
– Не искам.
– Мей, моля те! Затвори очи!
Тя ги затвори.
– Искам само да свържеш тези няколко точки и ще видиш това, което и аз. Представи си: Кръгът от години поглъща всичките си конкуренти, нали така? Това само прави компанията по-силна. Деветдесет процента от търсенията по целия свят вече минават през Кръга. А без конкуренция този процент може само да се покачва. Скоро ще е почти 100. И двамата отлично знаем, че ако можеш да контролираш движението на информация, можеш да контролираш всичко. Можеш да контролираш почти изцяло това, което всеки вижда и знае. Ако искаш да погребеш някаква информация завинаги, ще го направиш за не повече от две секунди. Ако искаш да съсипеш някого, това са пет минути работа. Как може който и да е да се опълчи срещу Кръга, ако тук контролират цялата информация и целия достъп до нея? Искат всеки да има профил в Кръга и почти са успели да го наложат със закон. Тогава какво следва? Какво ще стане, когато контролират всички търсения и имат неограничен достъп до всички данни на всеки един човек? Когато знаят за всяка крачка, която направиш? Ако всички парични преводи, здравни и ДНК данни, всяка частица от живота ти, хубава или лоша, всяка изречена дума минава по един-единствен канал?
– Има хиляди защитни механизми срешу подобно развитие на нещата! Просто не е възможно. Замисли се, че правителствата ще...
– Правителствата, които са прозрачни ли? Законодателите, които дължат репутацията си на Кръга ли? Които ще бъдат унищожени в мига, в който си отворят устата? Какво си мислиш, че се случи с Уилямсън? Спомняш ли си я? Заплашва монопола на Кръга и – каква изненада! – федералните откриват изобличаващи работи в компютъра й. Това съвпадение ли е, според теб? Тя беше сигурно стотният човек, на когото Стентън причинява подобно нещо. Мей, затвори ли се Кръгът, това е. И ти помагаш за Завършването. Тази история с демокрацията, Демораж или както там го нарекохте – божичко... Под претекста, че всеки глас ще бъде чут, дават властта в ръцете на тълпата. Създавате безфилтърно общество, в което тайните са престъпление. Гениално е, Мей. Ти си гениална. Ти си човекът, за когото Стентън и Бейли са си мечтали от самото начало.
– Но Бейли...
– Бейли вярва, че животът ще е по-добър, дори перфектен, когато хората имат свободен достъп до всички и всичко. Наистина вярва, че отговорите на всеки житейски въпрос се крият в другите хора. Че откритостта, пълната и непрекъсната връзка между хората по света ще помогне на този свят. Че това сме чакали – момента, когато всеки един е свързан с останалите. Това е истинският рай за него, Мей! Не осъзнаваш ли колко крайна е тази позиция? Идеята му е радикална и в друго време би се приела като нестандартно хрумване на ексцентричен професор: цялата информация, лична или не, трябва да е достъпна за всички. Знанието е собственост и никой не може да го притежава. Инфокомунизъм. Добре, има правото на такова мнение. Само че в комбинация с безскрупулна капиталистическа амбиция...