До обяд беше отговорила на трийсет и шест въпроса и оценката й беше 97. Джаред й написа: „Браво! Да изпратим анкетата на всички под 100“. „Веднага!“, отговори му тя и разпрати въпросника до тези, за които още не се беше погрижила. Вдигна няколко оценки от 98 на 100, след което видя съобщение от Дан: „Супер си, Мей!“.
След няколко секунди на втория екран пристигна съобщение и от Ани: „Дан казва, че направо ги разбиваш! Само така!“. След малко получи съобщение, че е била спомената в Зинг. Кликна на линка, за да го прочете. Беше от Ани: „Заекът Мей цепи мрака!“. Беше го разпратила до останалата част от кампуса на Кръга – 10 041 души. Съобщението в Зинг беше препратено 322 пъти и имаше 187 последващи коментара. Всичко излизаше на втория й екран като все по-удължаваща се тема. Мей нямаше време да прочете всичко, но набързо прегледа коментарите и одобрението на хората й се отрази добре. В края на деня резултатът й беше 98. Получи поздравителни съобщения от Джаред, Дан и Ани. Последваха редица съобщения в Зинг, в които се разгласяваше и възхваляваше „най-високият резултат на новак в O.K. за всички времена, на ви!“, както се беше изразила Ани.
До първия си петък Мей беше обслужила 436 клиенти и беше научила сценария наизуст. Вече нищо не можеше да я изненада, макар че разнообразието от клиенти и съответните им бизнеси беше зашеметяващо. Кръгът беше навсякъде и въпреки че този факт й беше известен от години, някак по интуиция, сега контактуваше с всички тези хора лично, осъзнаваше колко много компании разчитат на Кръга да разгласи продуктите им, да следи дигиталната им тежест, да знае кой купува стоката им и кога... сега всичко беше истинско на съвсем различно ниво. Мей вече имаше клиенти от Клинтън, Луизиана; от Пътни, Върмонт; от Мармарис, Турция, както и от Мелбърн, Глазгоу, и Киото. Всички до един бяха любезни в съобщенията си – благодарение на ТиСи – и щедри в оценките си.
До преди обяд в петък средната й оценка за седмицата беше 97 и поздравленията долитаха от всички краища на Кръга. Работата изискваше много усилия и потокът не спираше, но беше достатъчно разнообразно и одобрението достатъчно често, така че Мей бързо постигна добър ритъм.
Тъкмо се канеше да отвори следващия въпрос, когато получи съобщение от Ани: „Ела да ядем, тикво“. Седнаха на едно хълмче с две салати помежду си, докато слънцето над тях току се показваше иззад мудните облаци. Загледаха се по трима млади мъже, бледи и в униформи на техническия отдел, които се опитваха да си подмятат футболна топка.
– Та, вече си звезда, а? Чувствам се като горда майка-кокошка.
Мей поклати глава:
– Ами, хич даже не съм. Имам още много да уча.
– Е, естествено. Само че си с 97, нали? Това е пълна лудница! Аз не мръднах от 95 първата седмица. Ти си роден талант.
Две сенки се протегнаха над обяда им.
– Може ли да се запознаем със „заека“?
Мей вдигна поглед, засенчвайки очите си с ръка.
– Разбира се – каза Ани.
Сенките седнаха. Ани размаха вилицата си към тях.
– Това са Сабайн и Джоузеф.
Мей се здрависа с тях. Сабайн беше руса, набита и се мръщеше срещу слънцето. Джоузеф беше слаб, блед и с комично лоши зъби.
– И вече ме гледа в зъбите! – простена той, сочейки Мей. – Вие, американците, сте вманиачени! Чувствам се като кон на търг.
– Ами зъбите ти са си зле – обади се Ани. – А тук имаме толкова добър стоматологичен план.
Джоузеф си отвори буритото.
– Смятам, че зъбите ми внасят така нужното разнообразие сред зловещото съвършенство на всички останали.
Ани го погледна с килната глава:
– Според мен трябва да ги оправиш, ако не заради себе си, то поне за да не деморализираш всички от Кръга. Докарваш кошмари на хората.
Джоузеф се нацупи театрално, предъвквайки препеченото месо от буритото. Ани го потупа по ръката.
Сабайн се обърна към Мей:
– Значи си в „Обгрижване на клиенти“, а?
Мей забеляза татуировката на ръката й, символа за безкрайност.
– Да. Първа седмица ми е.
– Чувам, че засега се справяш много добре. И аз започнах оттам. Е, както и почти всеки.
– А Сабайн е биохимик.
– Биохимик? – изненада се Мей.
– Да.
Досега не беше чувала в Кръга да работят и биохимици.
– Мога ли да попитам по какво работиш?
– Разбира се, че може да попиташ – усмихна се Сабайн. – Само че не съм длъжна да ти отговоря.
За момент всички въздъхнаха, но после Сабайн добави:
– Не, сериозно, не мога да ти кажа. Поне засега. По принцип работя по биометричната страна на нещата. Сещаш се – сканиране на ириса, лицево разпознаване. Но в момента съм се захванала с нещо ново. Колкото и да ми се иска да...