Публиката се стъписа и потъна в тишина.
– Да видим камера 8 в Кайро.
Появи се жив образ на улица. По земята лежаха транспаранти, а в далечината се виждаха двама полицаи в екипировка за борба с безредиците.
– Те не го знаят, но ние ги виждаме. Целият свят ги вижда. И чува. Да пуснем звука.
Изведнъж в залата ясно се разнесе разговор на арабски между минувачите, които минаваха близо до камерата, без да подозират.
– И разбира се, повечето камери могат да бъдат управлявани ръчно или чрез гласово разпознаване. Вижте това. Камера 8, вляво. – Образът на екрана се измести вляво. – Сега вдясно.
Камерата се завъртя надясно. Бейли демонстрира движения нагоре, надолу, по диагонал и всичко това удивително плавно. Публиката пак заръкопляска.
– Така, не забравяйте, че тези камери са евтини, лесни за прикриване и не се нуждаят от кабели. Затова не ни беше особено трудно да ги разпръснем навсякъде. Да видим „Тахрир“.
От публиката се изтръгнаха възгласи. На екрана се появи образ на площад „Тахрир“, люлката на Египетската революция.
– Нашите хора в Кайро инсталират камери цяла седмица. Толкова са малки, че от армията не могат да ги открият. Дори не знаят и къде да търсят! Да видим и останалите. Камера 2. Камера 3. Четири. Пет. Шест.
Появиха се шест изгледа от площада, всеки толкова ясен, че се виждаха капките пот по челата, четяха се имената върху баджовете на всеки войник.
– А сега от 7 до 50.
Разгърна се решетка от петдесет образа, която привидно обхващаше цялото обществено пространство. Публиката отново изригна. Бейли вдигна ръце в смисъл: „Още не, това не е всичко“.
– В момента площадът е спокоен, но представете си, ако се случи нещо? Веднага можем да потърсим отговорност. Всеки войник, проявил насилие, ще бъде заснет за вечни времена. Ще бъде съден за военно престъпление и какво ли не. И дори да разчистят площада от журналисти, камерите ще са все така на място. А колкото и да се опитват да ги премахнат, те са толкова миниатюрни, че никога няма да се знае със сигурност къде са, кой ги е поставил там и кога. И тъкмо това незнание ще предотврати злоупотребата с властта. Представете си войник, който живее в страх, че десет камери са го заснели как влачи някоя жена по улицата и това остава во веки. Е, би трябвало да го е страх. Би трябвало да го е страх от тези камери. От „Окото на промяната“. Така ги нарекохме.
Избухнаха гръмки аплодисменти
– Харесва ли ви? – попита Бейли. – Добре, само че това не се отнася само за райони на размирици. Представете си който и да е град с подобно видео покритие. Кой би извършил престъпление, ако знае, че може да го видят по всяко време, навсякъде? Приятелите ми от ЦРУ смятат, че това би понижило нивото на престъпност със 70, дори с 80 процента във всеки град, в който се инсталират достатъчно камери на добре подбрани позиции.
Аплодисментите гръмнаха.
– Но засега нека се върнем на онези места по света, където най-много се нуждаем от прозрачност, но рядко я получаваме. Ето няколко зони, където сме инсталирали камери. Замислете се за въздействието, което биха имали камерите в миналото и което ще имат в бъдеще, ако възникнат подобни ситуации. Ето петдесет камери на площад „Тянанмън“.
Екранът се изпълни с живи образи от площада и отново изригнаха аплодисменти. Бейли продължи с кадри от още десетина столици на държави с авторитарен режим, от Хартум до Пхенян, където властите нямаха представа, че в момента в Калифорния ги гледат три хиляди служители на Кръга – нямаха представа и че е възможно да бъдат гледани, че тази технология е – или би могла да бъде – създадена.
Бейли отново изчисти екрана и пристъпи към публиката.
– Знаете моето мнение, нали? В ситуации като тази съм съгласен с Хага, с активистите за човешки права по цял свят. Всеки трябва да носи отговорност. Тираните не може повече да се крият. Трябва да има и ще има документиране и наказуемост, а ние трябва да засвидетелстваме всичко. С тази цел настоявам всичко, което се случва, да се знае от всички.
Последните му думи се изписаха на екрана: „Всичко, което се случва, трябва да се знае“.
– Приятели, намираме се в навечерието на втория Ренесанс. И не говоря за нова сграда в кампуса. Говоря за една ера, в която няма да позволяваме на по-голямата част от човешката мисъл, действия, постижения и познания да изтича като от пробита кофа. Това вече сме го преживявали веднъж. Нарича се Средновековие, Тъмните векове. Ако не са били монасите, всичко, което светът някога е бил научил, е щяло да се погуби. Е, в момента живеем в подобни времена, когато губим голяма част от извършеното, видяното, наученото. Само че това може и да не се случи – с помощта на тези камери и на мисията на Кръга.