Закъсня за срещата в „Стъклената столова“. Огледа се наоколо, и нагоре, и най-сетне го забеляза няколко етажа над нея, провесил крака от висок плексигласов стол. Размаха ръце, но не успя да му привлече вниманието. Провикна се възможно най-дискретно, но без резултат. Накрая, колкото и глупаво да беше, му писа съобщение и видя как той го прочете, огледа се, забеляза я и й помаха.
Мей се нареди на опашката, взе си вегетарианско бурите и някакво ново, органично безалкохолно и се настани до него. Беше облечен с намачкана, но чиста риза и широки спортни панталони. От това място се виждаше външният басейн, в който група служители се опитваха да наподобят игра на волейбол.
– Не особено атлетична групичка – отбеляза той.
– Никак даже – съгласи се тя. Докато той гледаше хаотичното пляскане долу, тя се опита да сравни лицето, което виждаше пред себе си, с това, което помнеше от първата си вечер. Същите плътни вежди, същият забележителен нос. Сега обаче Франсис като че ли се беше смалил. Ръцете му, които режеха буритото на две с нож и вилица, изглеждаха необичайно фини.
– Това си е чиста перверзия – каза той, – да има толкова спортни съоръжения наоколо и никаква спортна дарба. Все едно семейство последователи на християнската наука[14] да живее до аптека. – Той се обърна към нея. – Мерси, че дойде. Чудех се дали ще те видя отново.
– Да, много е натоварено.
Той посочи обяда си.
– Трябваше да започна без теб. Извинявай. Честно казано, не бях сигурен дали ще се появиш.
– Аз се извинявам, че закъснях – каза тя.
– Не, спокойно, знам как е. Трябва да отмине понеделнишкият потоп. Клиентите чакат. Обядът е на второ място.
– Да си призная, гадно ми е за начина, по който се разделихме онази вечер. Извинявай за Ани.
– Вие вярно ли се целувахте? Опитах се да си намеря местенце, откъдето да ви гледам, ама...
– Не.
– Мислех си, че ако се кача на някое дърво...
– Не, не. Ани си е такава, пълен идиот.
– Идиот, който по случайност е един от най-важните хора тук. И аз искам да съм такъв идиот.
– Разправяше ми за детството си...
– Божичко! Може ли да обвиня виното?
– Нищо не си длъжен да ми казваш...
Мей се чувстваше ужасно, че вече знае всичко и се надяваше той да й разкаже, за да може да заличи предишната версия на историята му с тази на първоизточника.
– Не се притеснявай – каза той. – Просто имах честта да се срещна многократно с интересни възрастни, на които правителството плащаше да се грижат за мен. Беше страхотно. Колко време ти остава, десет минути?
– До един.
– Добре. Още осем минути значи. Яж. Аз ще говоря. Но не за детството си. Вече знаеш достатъчно. Предполагам, че Ани ти е разказала всички цветисти подробности. Обича да разправя тази история.
И така, докато Мей се опитваше да изяде колкото се може повече възможно най-бързо, Франсис й разказа за филма, който гледал предишната вечер в киното на Кръга. Режисьорката също била там и отговаряла на въпроси след прожекцията.
– Филмът беше за една жена, която убива мъжа си и децата, и докато се задаваха въпроси, стана ясно, че самата режисьорка от доста време води дело за родителски права срещу бившия си съпруг. Всички започнахме да се споглеждаме и да се чудим дали не се опитва да си разреши личните проблеми на екрана...
Мей се засмя, но изведнъж се сети за ужасното му детство и се сепна.
– Няма проблем – каза Франсис, тъй като веднага усети какво си мисли Мей. – Не искам да ти е неудобно с мен. Мина много време, а и ако тази тема ми беше непоносима, нямаше да работя по „ДетТектор“.
– Все пак съжалявам. Никога не знам какво да кажа в неловки ситуации. Но проектът върви добре, нали? Близо ли си до...
– Още си смутена! Харесва ми – каза Франсис.
– Харесваш жената да е смутена?
– Особено в мое присъствие. Искам да стоиш на нокти, да си смутена, сплашена, с вързани ръце и готова да пълзиш по корем, ако поискам.
Мей поиска да се засмее, но не успя. Франсис заби поглед в чинията пред себе си.
– Мамка му! Всеки път, когато мозъкът ми ловко паркира колата пред къщата, устата ми избива стената на гаража. Извинявай. Усилено работя по този проблем.
– Няма нищо. Разкажи ми за...
– За „ДетТектор“? – Той вдигна поглед, обнадежден. – Наистина ли искаш да знаеш?
– Да.
– Защото подхвана ли тази тема, понеделнишкият потоп ще ти се стори като пролетен дъждец.
14
Християнската наука (известна още като Църква на Христос Науковереца) е религиозна секта, основана в САЩ към края на XIX век, сред чиито основни доктрини е и отказът от медицината и лекарствата като средство за лечение на болестите. Б. пр.