И изведнъж всичко приключи. Той си прочисти гърлото и се изправи.
– Е, най-добре да тръгвам. Ще се изнижа тихо, не искам да ти нарушавам темпото. Ще се видим из кампуса, сигурен съм.
И си тръгна.
Преди Мей да осъзнае какво се е случило току-що, до нея се появи ново лице.
– Здравей. Аз съм Джина. Дан ти е казал, че ще дойда, нали?
Мей кимна, макар че не помнеше подобно нещо. Погледна Джина, жена с няколко години по-възрастна от нея, с надеждата да си припомни. Тъмните й очи, силно подчертани с очна линия и синя спирала, се усмихваха, но Мей не усещаше да излъчват никаква топлина – нито те, нито Джина като цяло.
– Дан каза, че моментът ще е удобен да ти настроим всички социални връзки. Имаш ли време?
– Разбира се – каза Мей, въпреки че беше тъкмо обратното.
– Предполагам, че миналата седмица е била твърде натоварена, за да си направиш фирмения социален акаунт? И май не си си пренесла стария профил?
Мей се прокле.
– Съжалявам. До момента бях затрупана с работа.
Джина се намръщи.
Мей опита да прикрие грешката си със смях.
– В добрия смисъл, разбира се! Но просто не ми остана време за нищо извънредно.
Джина наклони глава и демонстративно се прокашля.
– По много интересен начин се изразяваш – каза тя с усмивка, въпреки че не изглеждаше никак доволна. – Всъщност гледаме на профила ти и на активността ти в него като на неразделна част от работата тук. Това е начинът, по който колегите ти, дори тези на другия край на кампуса, могат да разберат коя си. Общуването със сигурност не е извънредно нещо, нали?
Сега Мей се притесни.
– Не – каза тя. – Естествено.
– Ако влезеш на страницата на някой колега и му напишеш нещо на стената, това е положително нещо. Така се гради общност. Така се споделя. А и, разбира се, не е нужно да ти казвам, че тази компания съществува благодарение на социалните медии, които ти смяташ за нещо извънредно. Доколкото знам, си ползвала нашите социални апликации, преди да дойдеш тук?
Мей не знаеше какво да каже, за да умилостиви Джина. Досега беше твърде заета с работата и не искаше да се разсейва, затова отложи активирането на социалния си профил.
– Съжалявам – продума тя. – Не исках да кажа, че е нещо извънредно. Всъщност смятам, че е от първостепенна важност. Просто още се аклиматизирам и исках да се съсредоточа върху новите си задължения.
Джина обаче си беше подхванала приказката и нищо не можеше да я спре, преди да се е изказала.
– Замисляла ли си се, че общност и общуване имат един и същ корен? Произлизат от една и съща латинска дума, която значи „общ, обществен, достъпен за всички“.
Сърцето на Мей биеше лудо.
– Много съжалявам, Джина. Борих се за правото си да работя тук. Знам всичко това. Тук съм, защото вярвам във всичко, което казваш. Просто бях под голямо напрежение миналата седмица и нямах възможност да си направя профил.
– Добре. Но от тук нататък просто знай, че социалната ти активност в профила и всички други акаунти също е причина да си тук. Смятаме онлайн присъствието ти за неразделна част от работата. Всичко е свързано.
– Знам. Отново, съжалявам, че се изразих грешно.
– Хубаво. Хайде сега да го направим.
Джина се пресегна зад преградата на бюрото и вдигна друг монитор, по-голям от втория, който бързо нагласи и свърза с компютъра на Мей.
– Така. Вторият екран ще продължава да е начинът, по който общуваш с останалата част от екипа. Той е единствено за O.K. Третият е за социалните ти прояви – както в компанията, така и в по-широкия ти Кръг. Следиш ли ми мисълта?
– Да.
Мей наблюдаваше как Джина включва екрана и потръпна. Досега никога не беше разполагала с такова изобилие от техника. Три екрана, при това за някого толкова надолу по стълбицата... само в Кръга!
– Добре, първо искам да се върнем на втория ти екран – каза Джина. – Не мисля, че си активирала търсенето в Кръга. Да го направим. – Появи се подробна триизмерна карта на кампуса. – Много е просто и ти позволява да намериш когото и да е било в кампуса, ако искаш да се видите лично. – Джина посочи една пулсираща червена точица. – Това си ти. Разгорещила си се до червено! Шегувам се. – Тя усети, че това може да се тълкува като неуместно изказване и побърза да смени темата. – Не спомена ли, че познаваш Ани? Хайде да й напишем името. – На екрана се появи синя точка в „Дивия запад“. – Стои си в офиса, каква изненада. Ани е машина.