– Абсолютно.
– Третият екран е социалният, Вътрешен и Външен кръг. Тези съобщения обаче не са маловажни – напротив. И те са също толкова важни, колкото останалите, но просто идват на трето място. Понякога може и да са спешни, затова хвърляй по едно око специално на съобщенията от Вътрешния кръг, защото оттам ще научаваш за служебни срещи, задължителни мероприятия и всякакви важни новини. Ако има нещо неотложно, то ще е оцветено в оранжево. А ако е извънредно спешно, ще получиш съобщение и на телефона си. Подръка ли го държиш?
Мей кимна и посочи телефона си, оставен под екраните на бюрото й.
– Чудесно. Ето, това са ти приоритетите, като на последно място идва собственият ти принос към Външния кръг – което е също толкова важно, колкото и останалите ти задължения, тъй като тук ценим баланса между работата и личния живот, както знаеш, съчетаването на онлайн живота ти тук, в компанията, и извън нея. Надявам се това да е ясно.
– Ясно е.
– Добре. Ами, мисля, че си готова. Някакви въпроси?
Мей каза, че няма. Джина килна скептично глава, за да покаже, че знае всъщност колко много въпроси има Мей, но не иска да ги зададе, за да не се изложи. Въпреки това се изправи, усмихна се и тръгна да си върви, но на първата крачка се спря.
– Да му се не види, забравих още нещо.
Тя приклекна до Мей, написа нещо за няколко секунди и на третия екран се появи поле, което много приличаше на това със средния й резултат от работата с клиентите. В полето пишеше: „Мей Холанд: 10 328“.
– Това е рангът ти за активност в мрежата. Някои го смятат за ранг на популярността, или накратко ПопРанг, но не е точно така. На практика е просто число, генерирано от алгоритъм, който отчита участието ти във Външния кръг. Схващаш, нали?
– Мисля, че да.
– Взимат се предвид всичките ти публикувани съобщения в Зинг, всички външни хора, които ги следят, коментарите за тях, твоите коментари за други съобщения или за профилите на колеги от Кръга, всички качени снимки, присъствието ти на събития в Кръга, коментарите и снимките ти от тези събития – на практика се отбелязва всичко, което вършиш тук. Най-активните от Кръга, разбира се, се класират най-високо. Колкото по-малко е числото, толкова по-добре. Както виждаш, в момента рангът ти е нисък, защото си нова и току-що ти активирахме социалната мрежа. Но всеки път, когато публикуваш или коментираш, или присъстваш на нещо, то се отчита и рангът ти съответно се променя. И точно тук идва забавната част. Започваш да пишеш – и се изкачваш в ранга. Няколко човека ти харесват коментара – изстрелваш се още по-нагоре. Числото се мени постоянно. Не е ли страхотно?
– Страхотно е..
– Дадохме ти летящ старт – иначе щеше да си на 10 411. И пак казвам, това е само за удоволствие. Никой няма да те съди според ранга ти. Някои от Кръга го взимат доста насериозно, естествено, а тук много обичаме хората, които искат да се включат, да са активни, но рангът е просто забавен начин да видиш как се проявява участието ти спрямо цялостното общество на Кръга. Ясно?
– Ясно.
– Добре тогава. Знаеш как да ме откриеш – каза Джина и си тръгна.
Мей отвори Вътрешния кръг и започна. Беше решена да изчете всичко същата вечер. Имаше общи ежедневни съобщения за менюто, времето, мъдра мисъл на деня – афоризмите от миналата седмица бяха от Мартин Лутър Кинг, Ганди, Солк, Майка Тереза и Стив Джобс. Имаше и новини за всички посещения в кампуса: агенция за осиновяване на домашни любимци, сенатор, конгресмен от Тенеси, директора на „Лекари без граници“.
С голямо разочарование откри, че тъкмо тази сутрин е изпуснала посещението на Мухамад Юнус, носител на Нобеловата награда.
Започна да пресява съобщенията едно по едно, в търсене на такива, на които се е очаквало да отговори лично. Имаше поне петдесет анкети за мнението на служителите по отношение на различни политики на Кръга, оптимални дати за предстоящи събрания, групи по интереси, празненства и отпуски по празниците. Имаше десетки клубове, които набираха членове и съобщаваха за сбирките си: поне десет групи за стопани на котки, няколко за домашни зайци, шест за любители на влечугите (четири от които само за фенове на змиите). Преобладаваха групите за стопани на кучета. Изброи двайсет и две, но беше сигурна, че са повече. Една от тях, посветена на любителите на дребните породи („Малки късметлии“), спешно искаше да знае колко души биха желали да се присъединят към уикенд клуб за разходки, преходи и подкрепа (реши да пренебрегне точно тази). Но веднага осъзна, че това ще предизвика второ, още по-спешно съобщение, и бързо написа отговор, че няма куче. Попадна на молба да подпише петиция за по-богат избор на ястия за веганите – подписа я. Имаше девет съобщения от различни работни групи в компанията, които я канеха в своите Подкръгове, за да получава по-конкретна, актуална информация и да може да споделя новини. Засега се присъедини към феновете на плетенето, футбола и Хичкок.