На пръв поглед имаше стотици родителски групи – родители на първо дете, разведени родители, родители на деца аутисти, родители, осиновили дете от Гватемала, или Етиопия, или Русия. Имаше седем любителски комедийни групи, девет отбора по плуване – миналата сряда се беше състояла междуотборна среща, със стотици участници, и се бяха появили десетки съобщения за победителите, за някакви съмнения в резултатите и че всеки може да се обръща към медиатора, който ще разреши всякакви недоизяснени въпроси или оплаквания. На ден имаше поне по десет посещения на компании, които представяха на Кръга иновативните си продукти. Нови икономични автомобили. Нови маратонки от организация за справедлива търговия. Нови тенис ракети местно производство. Провеждаха се срещи на всички възможни отдели – „Проучване и развитие“, „Набиране на персонал“, „Социални връзки“, „Издирване на хора в нужда“, „Професионален отдел за компютърни системи“, „Филантропски отдел“, „Реклама и продажби“... Стомахът й леко се сви, когато видя, че е пропуснала среща, отбелязана като „на практика задължителна“ за всички новаци. Миналия вторник. Защо никой не й беше казал? „Абе, глупачке“, отговори си тя сама, „ето, очевидно са ти казали! Мамка му...“
До десет часа беше минала през всичко от Вътрешния кръг и се зае с личния си профил във Външния.
Не го беше отваряла от шест дни и завари 118 нови съобщения само от днешния ден. Последното беше от нейна приятелка от колежа, която имала стомашен грип. След съобщението се нижеха ред коментари на приятели, които й предлагаха лекове, изказваха съчувствието си и прикачаха снимки, с които се надяваха да я разведрят. Мей хареса две снимки, три коментара, изпрати собствените си пожелания за бързо възстановяване и прикачи линк към една песен на име „Повръщащата Сали“. Това предизвика нова вълна от 54 коментара за песента и за групата, която я изпълнява. Един от приятелите й в разговора каза, че познава басиста и го включи към темата. Басистът, Дамиен Гилоти, се оказа в Нова Зеландия, работел като звуков инженер, и много се радваше, че „Повръщащата Сали“ още е популярна сред заболелите от грип.
Неговото включване заинтригува хората и доведе до още 129 съобщения – всички бяха развълнувани от виртуалната среща със самия басист на групата и до края на разговора Дамиен Гилоти беше поканен да свири на една сватба, ако желае, и да отиде на гости в Боулдър, Бат, Гейнсвил и Сейнт Чарлс, Илинойс, ако минава оттам, като навсякъде щеше да е добре дошъл, с осигурен покрив над главата и домашно сготвена вечеря. При споменаването на Сейнт Чарлс един от коментиращите попита дали някой тамошен е чул какво се е случило с Тим Дженкинс, който бил на фронта в Афганистан. Отговориха, че някъде са прочели за хлапето от Илинойс, което било застреляно от някакъв афганистански бунтовник, престорил се на полицай. Шейсет съобщения по-късно участниците в разговора установиха, че това бил друг Тим Дженкинс, от Рантул в Илинойс, не от Сейнт Чарлс. Настъпи всеобщо облекчение, но скоро разговорът беше превзет от многостранен дебат за ефикасността на въпросната война, американската външна политика като цяло, дали реално са спечелили във Виетнам, или Гренада, или дори Първата световна война, за способността на Афганистан да е автономна държава, за търговията с опиум, която финансира бунтовниците, и за вероятността да се легализират незаконните наркотици в Америка и Европа. Някой спомена ползите от марихуаната за облекчаване на глаукома, а друг подхвърли, че също така помага и на болните от множествена склероза, след което се развихри неистов обмен на информация между трима роднини на болни от множествена склероза. Мей усети, че някаква тъмнина разперва криле дълбоко в нея и излезе от профила си.
Вече не можеше да си държи очите отворени. Макар че беше изчела едва три дни от пропуснатата комуникация, изключи компютъра и се запъти към паркинга.
Във вторник притокът на запитвания беше по-слаб от понеделнишкия, но активността на третия екран я държа прикована за стола през първите три часа от деня. Преди да се появи третият екран, винаги имаше затишие от десетина-дванайсет секунди след като е отговорила на клиента и преди да разбере дали отговорът й е бил задоволителен или не. Беше използвала това време да запомни сценария и да пуска допълнителните анкети или от време на време да си проверява телефона. Сега обаче нещата бяха станали по-сложни.