През идните дни Мей знаеше, че може да е истина – слънцето да бъде неин ореол, листата на дърветата да съществуват, само за да се възхищават на всяка нейна крачка, да я окуражават, да ликуват за Франсис и това, което бяха направили заедно. Бяха отпразнували бляскавата си младост, свободата си, влажните си устни, при това публично, подхранвани от знанието, че пред каквито и трудности да бяха изправени или да им предстояха, те работеха в центъра на света и всячески се опитваха да го направят едно по-добро място. Имаха причина да се чувстват добре. Мей се зачуди дали не е влюбена. Не, не беше влюбена, но чувстваше, че нещата отиват натам.
През тази седмица често обядваха заедно с Франсис, макар и набързо, и след като се нахранеха, си намираха някое местенце, където се притискаха един към друг и се целуваха. Веднъж беше под аварийния изход зад „Палеозойската епоха“. Друг път – в „Римската империя“, зад игрищата за падъл тенис. Харесваше й вкусът му – винаги свеж, чист като лимонена вода – и как, когато си свалеше очилата, за момент беше дезориентиран, но после затваряше очи и изглеждаше почти красив, с гладко и неподправено като на дете лице. Когато той беше наоколо, дните бяха по-ведри. Всичко беше възхитително. Обедите бяха възхитителни – яркото слънце, топлината на ризата му, ръката му на глезена й. Разходките бяха възхитителни. Събиранията в „Ренесанса“ също бяха изумителни, в момента присъстваха на подобно, в очакване да започне „Петък на мечтите“ в Голямата зала.
– Слушай внимателно – каза Франсис. – Мисля, че ще ти хареса.
Не пожела да й каже каква е темата на днешната иновационна сбирка. Говорителят, Гус Казени, се оказа бивш член на екипа на Франсис по проекта за детска безопасност, който се бил оттеглил преди четири месеца, за да оглави нов отдел. Днес щеше да е първата презентация на проучването и новия му проект.
Мей и Франсис седяха близо до сцената, по молба на Гус. Искал да вижда приятелски лица, докато говори за първи път в Голямата зала, обясни Франсис. Мей се обърна да огледа публиката и мярна Дан няколко реда по-назад, както и Рената и Сабайн, които седяха една до друга, съсредоточени в таблета помежду си.
Еймън Бейли излезе на сцената под топли овации.
– Е, днес сме ви подготвили приятна изненада – започна той. – Повечето от вас познават ценната ни находка, човека, когото го бива във всичко: Гус Казени. И повечето от вас знаят, че преди известно време го осени вдъхновение за един проект, който го окуражихме да реализира. Днес той ще ни разкаже за идеята си и съм сигурен, че много ще ви хареса.
След това представяне Бейли отстъпи сцената на Гус, който представляваше чудата смесица от свръхестествена красота и скромно, плахо излъчване. Или поне такова впечатление остави, когато се прокрадна на сцената с миши крачки.
– Добре, ако сте като мен – започна той, – значи сте самотни, жалки и истинско разочарование за персийското си семейство, което ви смята за пълен провал, защото още нямате половинка и поколение... защото сте жалки.
Публиката се разсмя.
– Два пъти ли казах „жалки“? – Още смях. – Е, ако семейството ми беше тук, щеше да е много повече пъти... Но както и да е – продължи Гус, – да речем, че искате да зарадвате семейството си, дори може би и себе си, като си намерите гадже. Някой тук да иска да си намери гадже?
Няколко ръце се вдигнаха във въздуха.
– Е, хайде де! Лъжци такива! Съвсем случайно знам, че 67 процента от хората в тази компания са несемейни. Така че говоря на вас. Останалите 33 процента можете да си гледате работата.
Мей се изсмя на висок глас. Представянето на Гус беше перфектно. Наведе се към Франсис и му прошепна:
– Обожавам го!
Гус продължи:
– Да, сигурно сте се поровили в някои сайтове за запознанства. И да речем, сте си намерили някого, което е чудесно. И сте си уговорили среща! Дотук добре, роднините са щастливи и за кратко не са толкова убедени, че наистина сте безполезно разхищение на споделената им ДНК. Само че обикновено в момента, в който излезете на среща, нещата се прецакват, преди да сте им хванали цаката. Но не искате вече да е така. Затова прекарвате цялата седмица преди срещата в терзания къде да отидете – на ресторант, на някой концерт, на музей с восъчни фигури? В някой средновековен затвор? Откъде бихте могли да знаете? Направите ли грешния избор, излизате идиот. Наясно сте, че самите вие имате широк диапазон от неща, които харесвате, както сигурно и другият човек, но онзи първи избор е определящ. Нуждаете се от помощ, за да изпратите правилното послание – че сте чувствителна личност с добра интуиция, че сте решителни, имате добър вкус и общо взето сте перфектни.