Публиката се превиваше от смях. На екрана зад Гус се появи решетка от иконки с ясно представена информация под всяка кутийка. Мей различаваше символите, които обозначаваха ресторант, кино, музика, шопинг, занимания на открито, плажове.
– Е, погледнете това, но не забравяйте, че е едва в бета версия. Казва се ЛюбЛюб. Добре де, името може и да не го бива. Всъщност знам, че изобщо не го бива и мислим по въпроса. Но ето как работи. Когато сте си намерили някого и му знаете името, общували сте, уговорили сте си среща – тъкмо тук се намесва ЛюбЛюб. Може би вече сте научили наизуст профила на въпросния човек в сайта за запознанства, прочели сте личната страница и всичките му споделени коментари. Но нашият сайт ви дава съвсем различна информация. Просто въвеждате името на човека. Това е началото. След което ЛюбЛюб сканира мрежата и използва мощни, хирургически прецизни технологии за търсене, за да не се изложите като последния тъпак и за да получите шанс да откриете любовта, да създадете правнуци за баба си, която си мисли, че може би сте стерилен.
– Страхотен си, Гус! – провикна се женски глас от публиката.
– Благодаря! Ще излезеш ли с мен? – попита той и изчака отговор.
Когато такъв не дойде, Гус продължи:
– Ето, виждате ли, затова имам нужда от помощ. Добре, за да изпробваме софтуера, ни трябва реален човек, който иска да научи повече за потенциален партньор в живота. Имаме ли доброволец?
Гус театрално заоглежда публиката, засенчил очи с длан.
– Не? А, чакайте! Виждам ръка.
За шок и ужас на Мей, Гус гледаше в нейната посока. По-точно, гледаше към Франсис, чиято ръка стърчеше нагоре. Преди тя да успее да му каже нещо, Франсис беше станал от мястото и вървеше към сцената.
– Да аплодираме този смел доброволец! – каза Гус, а Франсис чевръсто изкачи стъпалата и се озова под меката светлина на сцената. Не беше поглеждал Мей в очите откакто се изправи от седалката.
– Как се казвате, млади господине?
– Франсис Гаравента.
Мей си помисли, че всеки момент ще повърне. Какво се случва? Това не е истина, каза си наум. Сериозно ли ще говори за нея на сцената? Не, увери се тя, просто помага на приятел и ще направят демонстрацията с фалшиви имена.
– Е, Франсис – продължи Гус, – правилно ли предполагам, че има някого, с когото би искал да излезеш на среща?
– Да, Гус, съвсем правилно.
Макар да й се виеше свят от ужас, Мей нямаше как да не забележи, че на сцената Франсис се беше преобразил, също както Гус. Беше си влязъл в ролята с широка усмивка и макар да си придаваше вид на срамежлив, го правеше със страхотно самочувствие.
– А въпросният някой реален човек ли е? – попита Гус.
– Разбира се – отговори Франсис. – Вече не излизам с въображаеми гаджета.
Публиката се разсмя с глас, а сърцето на Мей потъна в петите.
„Мамка му“, помисли си тя. „Мамка му!“
– И как се казва?
– Името й е Мей Холанд – каза Франсис и за първи път я погледна. Тя беше скрила лице в шепите си и надзърташе през треперещите си пръсти. С едно едва уловимо накланяне на главата той като че ли забеляза, че Мей не е особено ентусиазирана от развитието на нещата, но в следващия момент отново се обърна към Гус, ухилен като телевизионен водещ.
– Добре – каза Гус и изписа името на таблета си. – Мей Холанд.
Името й се появи в полето за търсене с еднометрови букви.
– Значи, Франсис иска да излезе с Мей, но не иска да се изложи. Какво е едно от първите неща, които трябва да научи? Някой знае ли?
– Алергии! – провикна се глас.
– Хубаво, алергии. Мога да потърся.
Той натисна иконката с кихаща котка и на екрана мигновено се появи следното:
Вероятна алергия към глутен.
Категорична алергия към коне.
Майката има алергия към ядки.
Не са открити други алергии.
– Така, сега мога да избера което и да е от тези сведения и да науча повече. Да опитаме с глутена.
Гус цъкна върху първия ред и отдолу се появи по-подробен списък с линкове и текстови кутийки.
– Както виждате, програмата е претърсила всичко, което Мей някога е писала в мрежата. Пресяла е цялата информация и я е анализирала. Мей може би е споменавала глутен в коментарите си. Може би е купувала или оценявала продукти без глутен. Това предполага, че вероятно е алергична.
Мей искаше да напусне залата, но съзнаваше, че така ще направи още по-голямо зрелище.
– А сега нека да погледнем алергията към коне – каза Гус и избра второто в списъка. – В този случай можем да си извадим по-категорично заключение, тъй като програмата открива три публикувани съобщения, в които директно се казва, например, „алергична съм към коне“. Е, това от помощ ли ще ти е? – попита Гус.