Тай, или Тайлър Александър Господинов, бил първият Мъдрец, обясни Ани, всички му казвали просто Тай.
– Това ми е ясно – каза Мей.
– Не ме прекъсвай. Изнасям ти същата реч като пред държавните глави!
– Слушам...
Ани продължи.
– Тай съзнава, че е – меко казано – не особено социален тип, а грубо казано – тотален провал в общуването. И така, само шест месеца преди компанията да излезе на борсата, той взима много мъдро и доходоносно решение: наема другите двама Мъдреци, Еймън Бейли и Том Стентън. Този ход разсейва страховете на всички инвеститори и в крайна сметка утроява пазарната оценка на компанията.
Първичното публично предлагане набира капитал от три милиарда долара, безпрецедентно, но не и неочаквано. Така, с всички парични грижи зад гърба си и със Стентън и Бейли на борда, Тай е свободен да отплува, да се скрие, да изчезне. С всеки следващ месец се появява все по-рядко и по-рядко из кампуса и медиите.
Става още по-затворен в себе си и аурата около него, умишлено или не, расте. Всички, които следят Кръга, се чудят: „Къде е Тай, какво е замислил?“. Неговите идеи обаче се държат в тайна до самото им излизане на бял свят и с всяка следваща иновация, представена от Кръга, става все по-трудно да се каже дали е плод на самия Тай, или продукт на все по-обширната група изобретатели, най-добрите в света, които вече са част от компанията.
Повечето хора предполагат, че той все още е активно замесен във всичко, че с нюха си за решения – глобални, елегантни и подлежащи на безгранично усъвършенстване – има пръст във всяка голяма иновация на Кръга. Основава компанията едва след първата година в колежа, без особен предприемачески усет или конкретни цели. „Викахме му Ниагара“, казва съквартирантът му в една от първите статии за Тай. „Идеите му извираха от главата ей така, с милиони, всяка секунда на всеки ден, безкрайни и изумителни.“
Тай създава базовата система, наречена Унифицираната операционна система, която събира на едно място цялата онлайн информация за потребителите, съществувала до момента поотделно и разхвърляно: профилите им в социалните мрежи, разплащателните им сметки, различните пароли, имейл акаунти, потребителски имена, предпочитания и всеки възможен инструмент и проявен интерес. Старият метод – отделна транзакция, отделна система за всеки сайт и всяка покупка – е все едно да се качваш на различна кола за всяка ежедневна задача. „Не би трябвало да ни се налага да имаме осемдесет и седем различни коли“, казва Тай по-късно, след като системата му вече е превзела мрежата и света.
Вместо това той събира в едно всичко, всяка нужда и инструмент на всеки потребител, и създава ТиСи – един профил, една самоличност, една парола, една разплащателна сметка за всеки човек. Край на десетките пароли и имена. Устройствата вече знаят кой си – истинското ти аз, непоклатимо и неприкрито, – знаят кой плаща, кой се регистрира, отговаря, коментира, разглежда и бива разглеждан. Трябва да ползваш истинското си име, а то е свързано с кредитните ти карти, с банката ти, следователно плащането на всичко е лесно. Едно-единствено копче до края на онлайн живота ти.
За да ползваш който и да било инструмент на Кръга – а те са най-добрите, най-разпространените, всемогъщи и безплатни, – трябва да го правиш от свое име, с истинската си идентичност, с ТиСи. Ерата на фалшивите самоличности, кражбата на лични данни, многобройните потребителски имена, сложни пароли и платежни системи остава в миналото. Всеки път, щом искаш да видиш нещо, да използваш нещо, да коментираш или да си купиш нещо, можеш да го направиш с един бутон, един акаунт; всичко е свързано, проследимо и лесно, всичко може да се управлява от телефон или лаптоп, таблет или ретинен интерфейс. Веднъж направиш ли си един елементарен акаунт, можеш да достигнеш до всяко кътче на интернет, до всеки портал, до всеки сайт за плащане, до всичко, което искаш.
ТиСи променя интернет из основи в рамките на една-единствена година. Въпреки че някои сайтове първоначално се противят и защитниците на свободния интернет се борят за правото на анонимност онлайн, могъщата вълна на ТиСи домита всяка опозиция. Започва се с търговските страници. Защо сайт, който няма нищо общо с порното, да иска анонимни потребители, когато може да знае точно кой е прекрачил прага му? За една нощ всички коментари стават вежливи, защото потребителите носят лична отговорност. Троловете, малко или много превзели интернет, са изтласкани обратно в мрака.