— Какво ви става, полковник? Да не би да се чувствате зле?
Сампедро бръкна във вътрешния джоб на куртката си, извади пурета и я запали със същата ръка. Направи го чрез проста маневра, която този път не се стори на Ирибаррен нито магическа, нито неестествена. Той погледна в очите ниския, мургав и с къдрава коса човек, който носеше авиаторска шапка, брезентови панталони и кожени ботуши, и за първи път кръгът на събитията напълно се затвори. В цялата вселена не съществуваше сила, която би го разкъсала, за да го освободи от него.