Съдията, който, както по всичко личеше, беше човек с притъпена чувствителност, не прояви никаква отзивчивост. Неговият девиз очевидно беше „Направи го веднага!“ Той беше бизнесмен и искаше клиентите му да получат добра стока срещу парите си. Затова подкани мистър Билсън да си свърши работата както трябва. Накрая мистър Билсън приближи своя противник и изтегли назад дясната си ръка. След като направи това, той отново погледна през рамо към съдията.
Това беше съдбоносна грешка. Мъжът с дертовете, може и да не беше в най-добрата си форма, но като повечето хора с неговата професия беше запазил известен запас от енергия въпреки сполетелите го наскоро злополуки. Още докато мистър Билсън обръщаше глава, той протегна към пода дясната си ръка, а после с едно последно усилие я вдигна с величествен замах към челюстта на противника си. След това, докато капризната публика с внезапна промяна на симпатиите го окуражаваше, заби лявата си ръка в стомаха на мистър Билсън, право в онова място, на което се намира третото копче на жилетката на един добре облечен мъж.
От всички човешки преживявания най-неприятното е да бъдеш ударен именно на това място. Билсън Тупалката се преви като повехнало цвете, приседна бавно и се просна на пода. Лежеше кротко по гръб, разперил ръце като човек, който се носи по спокойна вода. Неговият работен ден беше приключил.
Над всеобщата гълчава от възбудени гласове на любители на спорта, които се опитваха да обяснят на съседите си как се бе случило всичко, се издигна див вопъл. Това беше гласът на Ъкридж, който оплакваше своя паднал в битката герой.
В единайсет и половина същата вечер, когато се приготвях да си лягам, една прегърбена фигура влезе в стаята ми. Аз безмълвно и съчувствено приготвих чаша скоч със сода и известно време никой от двама ни не проговори.
— Как е бедният човечец — най-сетне попитах аз.
— Нищо му няма — равнодушно отговори Ъкридж. — Оставих го да се тъпче с риба и пържени картофи на една лавка.
— Не му провървя, да го проснат по този начин.
— Не му провървяло! — прогърмя Ъкридж, като отхвърли обзелата го летаргия със сила, свидетелстваща за дълбоко душевно страдание. — Какво искаш да кажеш с това „Не му провървяло“! Това беше просто проклето твърдоглавие. Дявол да го вземе, животът е много труден! Инвестирам огромни суми в този калтак, осигурявам му луксозен живот в продължение на две седмици без да искам в отплата нищо, освен да се качи на ринга и да нокаутира противника, което би могъл да стори за две минути, ако искаше, а той ме прецаква само и единствено защото другият тип му казал, че будувал цяла нощ, за да се грижи за жена си, която си изгорила ръката във фабриката за конфитюр. Проклета сантименталност!
— Прави му чест — възразих аз.
— Да бе!
— Добрите сърца — продължих да настоявам аз — струват повече от перска корона.
— На кого, по дяволите, е притрябвал боксьор с добро сърце? Каква полза, че този тип Билсън може да нокаутира слон, след като страда от тази проклета мекушава сантименталност? Кой изобщо е чувал за сантиментален боксьор? Този дух не върши работа. Той не носи успех.
— Това, разбира се, е слабост — признах аз.
— Каква гаранция имам — продължи Ъкридж, — че ако отново вляза в огромни разходи и му уредя друг мач, той няма да се извърне и избърше предателска сълза в първия рунд, защото чул, че жената на противника му имала враснал нокът на крака?
— Можеш да му организираш срещи само срещу ергени.
— Да, и първият ерген, с когото трябва да се бие, ще го придърпа в някой ъгъл и ще му каже, че леля му е болна от магарешка кашлица и нашият глупак ще въздъхне и ще протегне брадичка да го цапнат. Човек няма право да бъде червенокос, ако не се покаже достоен за това. И все пак — замислено каза Ъкридж — виждал съм този човек — беше в някаква зала за танци в Неапол — виждал съм го да се разправя поне с единайсет италианци едновременно. Тогава обаче един от тях заби седем сантиметров нож в крака му. На него, изглежда, му трябва нещо подобно, за да го амбицира.
— Не виждам как можеш да уредиш да го пронизват с нож преди всяка среща.
— Така е — скръбно отвърна Ъкридж.
— Какво смяташ да правиш в бъдеще с него? Имаш ли някакви планове?
— Нищо определено. Последният път, когато видях леля ми, тя си търсеше компаньон, който да води кореспонденцията й и да се грижи за канарчето. Мога да се опитам да го уредя при нея.