— Залата ще бъде пълна — казах аз. — Народът приижда на тълпи.
Той прие тази информация с учудваща липса на ентусиазъм. Погледнах го загрижено и се разтревожих от отчаяния му вид. Това лице, което сияеше победоносно при последната ни среща, беше бледо и безжизнено. Тези очи, в които обикновено светеше пламъка на неугасим оптимизъм, изглеждаха унили и изтерзани. Докато го наблюдавах, той сякаш се разбуди от унеса, в който беше изпаднал, протегна ръка към ризата си, която висеше наблизо па една кукичка и започна да я облича през глава.
— Какво става? — попитах аз.
Главата му се подаде от ризата и той ме погледна изтерзано.
— Тръгвам си — кратко обяви той.
Тръгваш си? Как така си тръгваш? — Опитах се да разсея онова, което взех за пред стартова треска. — Всичко ще бъде наред.
Ъкридж се изсмя горчиво.
— Щом ударят гонга, ще забравиш тълпата.
— Не е работата в тълпата — каза глухо Ъкридж, докато надяваше панталоните си. — Корки, старче — продължи сериозно той, — ако някога почувстваш как гневът те обзема до такава степен, че искаш да удариш някой непознат на публично място, опитай се да се сдържиш. Нищо няма да постигнеш по този начин. Този тип Томас беше тук преди малко с мениджъра си, за да уговорим последните подробности. Именно той е човекът, с когото имах неприятности снощи в театъра!
— Онзи, когото си измъкнал от мястото за ушите? — ахнах аз. Ъкридж кимна.
— Веднага ме позна, проклет да е, и ако не беше мениджърът му, много свестен човек, когото харесах, веднага щеше да се нахвърли върху мен.
— Мили Боже! — промълвих аз ужасен от този страховит развой, като същевременно си мислех колко характерно беше за Ъкридж, когато имаше на разположение цял град хора, с които да се заяжда, да избере единствения професионален боксьор сред тях. В този момент, докато Ъкридж завързваше лявата си обувка, вратата се отвори и влезе някакъв мъж.
Новодошлият беше нисък, мургав, с малки блестящи очи и по непринуденото приятелско държание и факта, че когато заговори, допълваше думите си с жестове, заключих, че това трябва да е мистър Изи Превин, отскоро подвизаващ се като Айзък О’Брайън. Той беше въплъщение на самата бодрост.
— И — каза той с ненавременна жизнерадост, — как е момчето?
Момчето го изгледа раздразнено.
— Залата — продължи мистър Превин с почти лиричен възторг — е абсолютно пълна. Натъпкана, препълнена и задръстена. Висят от покрива за клепачите. Всичко ще бъде за чудо и приказ.
Предвид обстоятелствата, той едва ли би могъл да използва по-неподходящ израз. Ъкридж потръпна мъчително, после заговори без всякакво колебание.
— Няма да се бия!
Жизнерадостта на мистър Превин се стопи като сняг през април. Пурата падна от устата му, а кръглите му очички изведнъж заблестяха смаяно.
— Какво искаш да кажеш?
— Случило се е нещо твърде неприятно — обясних аз. — Изглежда този Томас е човекът, с когото Ъкридж е имал неприятности в театъра снощи.
— Какъв Ъкридж? — прекъсна ме мистър Превин. — Това тук е Билсън Тупалката.
— Разказах на Корки всичко — каза Ъкридж през рамо, докато завързваше дясната си обувка. — Стар мой приятел е.
— О! — възкликна мистър Превин с облекчение. — Разбира се, щом мистър Корки е твой приятел и е на ясно, че всичко това е поверително и не трябва да се разгласява, добре. Но какви са тези приказки от теб? Нищичко не разбирам. Какво искаш да кажеш с това, че няма да се биеш? Разбира се, че ще се биеш.
— Томас е бил току-що тук — казах аз. — Двамата с Ъкридж са се сдърпали снощи в театъра и Ъкридж естествено се страхува, че този тип ще се отметне от уговорката.
— Глупости — каза мистър Превин с такъв вид, сякаш се опитваше да успокои непослушно дете. — Няма да се отметне от уговорката. Обеща, че няма да играе грубо и няма да играе грубо. Даде ми джентълменска дума.
— Той не е джентълмен — мрачно заяви Ъкридж.
— Глупости!
— Ще се измъкна оттук колкото мога по-бързо!
— Помисли си! — изстена мистър Превин. — Пълно е с прекрасна публика, натъпкана като сардини, в очакване на началото. Нима очакваш от мен да изляза и да им кажа, че няма да има среща? Учудваш ме! — каза мистър Превин, като се опита да въздейства на гордостта му. — Къде е твоят мъжествен дух? Голям, плещест мъжага като теб, който е участвал в какви ли не побои на времето…