— Откъде си толкова сигурен? — промърмори тя.
Уебнър се облегна назад, сплете пръсти и започна да изнася лекцията си със спокоен тон:
— Вие знаете основния принцип. Всички организми се приспособяват към средата, иначе измират. Интелигентните не са изключение. Те дори са наследници на неинтелигентни, но са се адаптирали към околната среда, която никога не е била изкуствено променяна. На някои планети нашите стандарти не важат, тъй като там видовете са се развили при необичайни условия. На планетите от земен тип обаче еволюцията е паралелна на нашата. Така и трябва да бъде. Вярно е, че има и значителни различия. Както да кажем, шестоногите гръбначни, чиито предни крайници се превръщат в ръце и тогава стават кентавроподобни, като на Уоден. Само че още техните хордови предци са били шестоноги. На тази планета сами виждате, че по-висшите животни са четирикраки. Мозък, способен да проектира предметите, които наблюдаваме тук, е безсилен без еквивалент на ръце. Такъв мозък природата никога няма да създаде. Следователно местните са обречени да бъдат двуноги, е, може би по-различни от нас в някои детайли. Крак, който дублира ръката, и обратно, би бил прекалено непохватен, за да изпълнява функциите си. Естественият подбор ще спре подобна мутантна тенденция много преди да се появи разум. Какво имат тези птицеподобни вместо ръце? — усмихна се той с малката си, строга уста.
— Ноктите на крилете? — попита Юкико несмело.
— Мисля, че не — каза Тюрекиан. — Аз имам набито око. Биха могли да ловят с тях, но не и да ги използват като ръце.
— Видяхте как птичетата се придържат с тях към Възрастните — потвърди Уебнър. — Сигурно стават и за катерене по дърветата. На Земята имаме подобна птица, наречена хоацин. Когато малките й пораснат, ноктите на крилете им изчезват. Тук може би остават като допълнително оръжие.
— Краката — намръщи се Тюрекиан. — Два срещуположни пръста, свързани с три прави. Могат да служат като ръце.
— Как тогава се движат по земята? — попита Уебнър. — Те не могат да изковат оръжие във въздуха, камо ли да копаят руда или да издигат каменни къщи.
Той поклати пръст:
— Друг, по-съществен момент — летящите същества имат много ограничено тегло. Вярно, гравитацията е по-слаба от земната, но въздушното налягане е по-ниско. Така че допустимото натоварване на крилете е почти същото. Най-големите птици, летели някога из земните простори, са тежали около 15 кг. Нищо по-тежко не е в състояние да се издигне, метаболизмът просто не може да осигури необходимата енергия. Чрез взетите проби ние установихме на борда на кораба, че местните биохимични условия са сродни на нашите. Следователно, на практика не е възможно птицеподобните да превишават по тегло най-едрия лешояд. Те са големи, да, огромни са, но всичко това е предимно перушина и кухи кости, същински паяжини, хвърчилоподобни скелети с тънка плът.
— Арам, днес ти премери на ръка няколко от вещите, между тях едно каменно гърне и кофи за носене на вода, вероятно от реката. Колко беше най-тежкият предмет?
— Двадесет килограма, може би — отговори неохотно.
Тюрекиан почеса брадата си.
— Точно така! Никой от тях не може да вдигне толкова. Историите за орли, които крадат агнета или бебета, са празни суеверия. За орнитоидите също има подобна бариера. Кой произвежда съдове, по-тежки отколкото може да носи?
— Хмм — по-скоро изръмжа, отколкото изхъмка Тюрекиан.
Уебнър продължи атаката:
— Масата на всяко летящо на планета от земен тип е недостатъчна да побере един истински интелигентен мозък. Чисто животинските функции изискват участието на всички клетки. Птиците са облекчили теглото си. Оставили са си място за малко повече мозък, но са заменили челюстите с човка. Такива са и тези, които ти нарече „овчарски соколи“.
Той се поколеба:
— Всъщност — произнесе бавно, — съмнявам се, че можем да ги считаме за умни животни. Те изглеждат глупави… и зли. Ако пак се наложи да ги унищожаваме, няма защо да изпитваме угризения.
— Ти наистина ли искаше да го убиеш? — прошепна Юкико. — Той, тя или то можеше просто да идва с цел да ни види отблизо — невъоръжено, в знак за миролюбие.
— Да, ако беше интелигентно. Но то, както доказах, положително не е. Аз спасих и двама ни от тежки наранявания. Може би спасих живота ни.
— Възможно е местните обитатели да възразят на стрелбата на тяхна територия — каза Тюрекиан.
— Те просто трябваше да извикат обратно, а-а, кучетата си. Всъщност атаката може да не е била извършена по тяхна команда, може да е била естествена реакция срещу внезапното нарушаване на стадния ред — Уебнър се надигна. — Доволни ли сте сега? Ще направим подробни проучвания до падането на нощта, после ще оставим по-даръци, ще се оттеглим и ще се надяваме на по-добър прием след завръщането на туземците. В такива случаи дистанционната телевизионна връзка беше по-дипломатичен прийом. Тюрекиан поклати глава: