— Погледнах през прозореца — избълбука Ангало. — Отвсякъде само небе. И нищо друго!
— Не ми го припомняй!
— Нека само да погледна още веднъж…
— Виж какво, Гърдър чака и ако не искаме пак да си натресем някоя беля…
— Ама то това е по-хубаво от който и да е камион…
Дочу се сподавено хълцане.
Номите вдигнаха очи.
Единият от човеците ги гледаше. Беше зяпнал, а физиономията му беше също като на някой, който би срещнал страхотни затруднения, ако му се наложи да обяснява какво точно вижда в момента. Особено пък на себе си.
Човекът тъкмо се изправяше на крака.
Ангало и Масклин се спогледаха.
— Беж!!!
Гърдър се беше стаил подозрително в една сенчица до вратата. Ония двамата префучаха край него. Ръцете и краката им подскачаха нагоре-надолу като същински бутала. Той подбра полите на расото си и хукна след тях.
— Какво става? Какво става?
— Един човек ни преследва!
— Не ме оставяйте самичък, ей! Ама недейте така!
Масклин търчеше най-отпред. Втурнаха се по пътеката, между редиците от човеци, които изобщо не обърнаха внимание на трите размазани петънца, носещи се между седалките.
— Не трябваше да… се зазяпваме… така! — изпухтя Масклин.
— Може… вече никога да нямаме… тая възможност! — задъха се Ангало.
— Прав си!
Подът лекичко се разтресе.
— Нещо! Какви ги вършиш?
— Отвличам им вниманието.
— Недей! Всички — оттук!
Масклин се стрелна между две седалки, заобиколи чифт огромни обувки и се просна по корем на килима. Останалите се метнаха зад него.
Масклин придърпа Нещото до лицето си.
— Пусни ги да си карат самолета! — прошушна му той.
— Надявах се да ми позволите да го приземя.
Макар гласът на Нещото винаги да звучеше равно и безизразно, на Масклин му се стори, че този път долавя в него копнеж.
— Знаеш ли как се приземява подобно нещо?
— Много би ми харесало да се науча…
— Тогава им го връщай веднага!
Самолетът лекичко се наклони. Шарките по повърхността на Нещото се смениха. Масклин въздъхна.
— А сега може ли всеки да опита да се държи разумно поне за пет минутки?
— Извинявай, Масклин — Ангало се опита да си придаде вид, че съжалява, но нещо не му се удаваше.
Масклин забеляза, че на лицето му се е изписала опулената, леко налудничава усмивка на ном, почти намерил се в собствената си представа за рая. — Просто… Знаеш ли, че там под нас е синьо? Все едно отдолу изобщо няма никаква земя! И…
— Ако Нещото пак се опита да вземе някой и друг урок по летене, току-виж сме проверили от първа ръка дали е вярно — мрачно отрони Масклин. — Тъй че по-добре да си седим и да си траем. Бива ли, а?
Известно време седяха под седалката и мълчаха.
После Гърдър се обади:
— Тоя човек има дупка на чорапа.
— И какво от това? — сви рамене Ангало.
— А, де да знам. Никога не ми е хрумвало, че и човеците могат да имат дупки на чорапите, това е.
— Имаш ли чорапи, те и дупките си идват по реда — мъдро отбеляза Масклин.
— Ама това са хубави чорапи, все пак — отбеляза Ангало.
Масклин взе да ги оглежда. На него му изглеждаха чорапи като чорапи. Едно време в Магазина номите ги използваха за спални чували.
— Откъде разбра? — попита най-накрая той.
— Ами виж, те са марка „Стилен мъж“, мирисонепропускливи — обясни Ангало. — Гарантирано 85% полипутекстлон. В Магазина ги продаваха. Струват много по-скъпо от другите. Ей на, виж им етикета!
Гърдър въздъхна тежко.
— Хубав Магазин си беше…
— А пък тия обувки — посочи Ангало огромните бели неща малко по-нататък, сякаш лодки, изтеглени на брега, — нали ги виждаш? „Храбри Улични Скиталци“ с подметка от истинска гума! Много са скъпи.
— Аз пък открай време хич не ги харесвам тия — обади се Гърдър. — Много са контешки. На мене ми дай Мъжки половинки, с връзки. Чудничко се спи в тях.
— Тия Скиталци също ги продаваха в Магазина, нали? — предпазливо попита Масклин.
— О, да. В Луксозния отдел.
— Хм.
Масклин се надигна и се запъти към голямата кожена чанта, провиснала от седалката. Другите двама го видяха как се закатери по нея. Той внимателно се издърпа нагоре, надигна се на ръце и накрая успя — само за миг — да надникне над облегалката. После се плъзна обратно надолу.
— Тъй, тъй. — В гласа му бликаше налудничава жизнерадост. — Тая чанта и тя е от Магазина, нали?
Гърдър и Ангало я изгледаха под око.
— Аз в отдел „Пътнически стоки“ много-много не съм се навъртал — сподели Ангало, — ама сега, като ми го каза, май съм виждал там такова нещо. „Специален Сак“ от телешки бокс.