— За Изискания Бизнесмен? — добави Гърдър. — Да. Май че е това.
— Да сте се замисляли как ще слезем, случайно? — продължи Масклин.
— Ами както се качихме — предложи Ангало. Не че се беше замислял.
— Мъчничко ще е май. Човеците, изглежда, имат други идеи по въпроса — поклати глава Масклин. — Всъщност, току-виж тръгнали да ни търсят. Ако и да ни мислят за мишки. Аз на тяхно място нямаше да се примиря разни мишки или каквото ще да е да ми щъкат из самолета. Нали ги знаете мишките как гризат жици… Ако се намираш на десет мили над земята, ще да е доста опасно някоя мишка да ти се изпишка в компютъра. Смятам, че човеците ще вземат цялата тая работа много насериозно. Тъй че ще трябва да слезем заедно с тия човеци тук.
— Ама те ще ни смажат! — потрепери Ангало.
— Абе мислех си, не бихме ли могли… ами, да се наврем в тая чанта ли, що ли… — почеса се Масклин по главата.
— Дрън-дрън! — отсече Гърдър. Масклин пое дълбоко въздух.
— Ами, вижте какво, тя е на Внука Ричард… Проверих — добави той веднага, щом им съзря физиономиите. — И преди това го бях забелязал. Горе на седалката седи точно той. Внукът Ричард (39). Точно в този момент е ей-там горе. Чете си някакъв вестник. Там, горе. Той. Същият.
Гърдър пламна и ръчна Масклин с пръст.
— И ти очакваш да ти повярвам — смръщи вежди той, — че Ричард Арнолд, Внукът на Арнолд Брос (създаден в 1905) има дупки на чорапите?
— Свещени дупки по свещените чорапи — изтърси Ангало. — Извинявай, извинявай. Само исках да вдигна малко настроението. Няма що да ме зяпаш с тоя кръвнишки поглед.
— Изкачи се и виж самичък — предложи Масклин. — Аз ще ти помогна. Внимавай обаче.
Изтикаха Гърдър нагоре.
Той се спусна долу притихнал.
— Е? — попита го Ангало.
— А пък на чантата му си пише „Р.А.“ със златни букви — добави Масклин. Правеше разни знаци на Ангало като бесен. Гърдър изглеждаше, като да бе видял призрак.
— Да, правеха ги тия работи едно време — побърза да каже Ангало. — Златен монограм, само за пет и деветдесет и пет отгоре. Така пишеше на табелата.
— Кажи нещо, Гърдър — настоя Масклин. — Не стой така като пън.
— За мен това е изключително тържествен момент… — зашепна Гърдър.
— Мисля, че ще мога да порна някой шев на дъното и да се промъкнем вътре — рече Масклин.
— Аз съм недостоен… — прошепна Гърдър.
— Сигурно си — весело се обади Ангало. — Ама няма да те издадем.
— А пък той, Внукът Ричард, ще ни помага, нали разбираш. — Масклин се надяваше, че Гърдър ще успее да преглътне всичко това. — Е, той няма да го знае, ама ще ни помага. Значи, всичко е наред. Може би така е било писано да стане.
Не че някой някъде го е писал, съзнателно си добави той наум. Ей тъй, било е писано и туй то. Гърдър се замисли дълбоко.
— Е, добре — въздъхна той накрая. — Ама чантата няма да порим! Можем да влезем вътре през ципа.
Точно така и сториха. Ципът се позапъна — те, циповете, все така си правят — ала не мина много време, и те успяха да го отворят достатъчно, че да могат да се промушат вътре.
— Ами ако рече да погледне вътре — сепна се Ангало, — тогава какво ще правим?
— Ами нищо — отвърна Масклин. — Ще му се усмихнем, предполагам.
Трите жабчета вече се бяха отдалечили доста по клона. Онова, което преди им изглеждаше като дълго, гладко, сивкавозелено парче дърво, отблизо се оказа някаква бърканица от корава кора, оплетени корени и туфи мъх. Тресеше ги непоносим страх — нали бяха прекарали целия си живот в свят, обграден с венчелистчета.
Ала продължаваха да пъплят напред. Нали не знаеха какво значи думата „отстъпление“!
Нито пък която и да било друга дума.
4.
ХОТЕЛИ: Места, където се паркират през нощите ПЪТУВАЩИТЕ ЧОВЕЦИ. Други човеци им носят ядене — вкл. знаменития САНДВИЧ С БЕКОН, МАРУЛЯ И ДОМАТ.
Има легла, кърпи и едни специални неща, от които върху човеците тече дъжд, който ги чисти.
Черен мрак.
— Много е тъмно тука, бе, Масклин.
— Ъхъ. Нито пък можеш да се разположиш като хората.
— Е, ами колкото — толкова…
— Четка за коса! Току-що се насадих връз четка за коса!
— Скоро ще се приземим.
— Ами хубаво.
— Пък тука има някаква туба със…
— Гладен съм. Абе тука ядене дали няма?
— Оня фъстък още си го носим.
— Къде е?! Къде е?!
— Е, на̀. Заради тебе го изтървах.
— Гърдър?
— Да?
— Ама какво правиш? Да не кълцаш нещо?
— Чорапа си кълца. Дупка си пробива.
Пълно мълчание.