— Ами като правя така, ми става по-добре…
Мълчание. С нож да го режеш.
— Той е просто човек и нищо повече, Гърдър. Човек като всеки друг.
— Да, ама сме в неговата чанта, нали?
— Но нали ти казваше, че Арнолд Брос бил нещо вътре в нашите глави. Ти го казваше!
— Да, аз.
— Ами тогава?
— Просто се чувствам по-добре, като правя така, и туй то. Толкоз по темата.
— Приземяваме се.
— Ами как ще разберем, че…
— Сигурен съм, че щях да го приземя по-добре. Ако ме бяхте оставили да карам…
— Това Флорида ли е? Ангало, махни си крака от носа ми!
— Да. Този щат по традиция приема добре имигрантите.
— Ние да не сме от тях?
— Технически погледнато, целта на пътуването ви е друга.
— И коя е тя?
— Звездите.
— О…, Нещо?
— Да?
— Има ли някакви доказателства, че и преди тук са идвали номи?
— Какви ги приказваш, бе?! Номите — това сме ние!
— Да, ама може да е имало и други…
— Няма други! Само ние сме си! Не е ли така?
Шарени светлинки проблеснаха сред мрака на чантата.
— Нещо? — повика го пак Масклин.
— Издирвам налични данни. Заключение: няма сигурни доказателства за предишни посещения на номи. Всички регистрирани елементи са надвишавали педя.
— О! Е, просто се чудех. Чудех се дали пък няма и други номи освен нас.
— Нали чу Нещото какво ти каза. Нямало сигурни доказателства — тъй рече.
— Да, ама и нас до днес не ни бяха виждали…
— Нещо, а сега знаеш ли какво ни предстои?
— Минаване през Службата за имиграционен контрол и през митницата. Случайно да членувате, или да сте членували преди, в някоя подривна организация?
Мълчание.
— Кой, ние ли? Ама защо ни питаш такива работи?
— Тук задават такива въпроси. Наблюдавам комуникациите.
— О, така ли? Е, добре. Ами, според мен не сме членували… Членували ли сме?
— Не.
— Не. Мисля, че не сме. „Подривен“ какво е?
— Този въпрос цели да се установи дали сте дошли тук с намерение да бутнете правителството на Съединените Щати.
— Според мен не щем да правим такива работи. Искаме ли?
— Не.
— Не.
— Не щем. Няма какво да ни берат грижа.
— Ама инак умно са го измислили…
— Кое?
— Ами да си ги питат хората още на пристигане. И ако някой е дошъл да бута и да подрива, щом каже „да“, и веднага ще го приклещят като в менгеме!
— Кофти номер, а? — В гласа на Ангало се долавяше неподправено възхищение.
— Не, ние нищо няма да бутаме — успокои Масклин Нещото. — Само искаме да им свием някой от онези самолети, дето излитали право нагоре и много нависоко. Я ми кажи как им се викаше?
— Космически совалки.
— А така. Пък после ще си ходим. Никакви бели не щем да им правим.
Известно време чантата се мяташе наляво-надясно, а после я сложиха върху нещо.
Разнесе се тихичко скърцане, като от мъничък трион. Никой не го чу сред шумотевицата на летището. Сред кожата се появи мъничка, ама много мъничка дупка.
— Какви ги прави пък сега? — възкликна Гърдър.
— Я стига си ме бутал — тросна се Масклин. — Не мога да се съсредоточа. Ами… май сме се наредили по средата на някаква колона от човеци.
— Цяла вечност вече чакаме — обади се кисело Ангало.
— Ами сигурно ги питат поред смята ли някой някъде нещо да бута — мъдро предположи Гърдър.
— Не че ми е приятно да говоря за това… — подхвана Ангало, — ама как ще я открием тая совалка?
— Като му дойде времето, тогава ще мислим — несигурно изрече Масклин.
— Времето дойде — намръщи се Ангало. — И какво, да не би да не е?
Масклин безпомощно вдигна рамене.
— Да не смяташ, че веднага като пристигнем във Флорида, и ще видим табела „За Космоса — насам“? — подхвърли саркастично Ангало.
Масклин се надяваше, че мислите му не са се изписали на лицето.
— Много ясно, че не — отвърна той.
— И ами сега какво ще правим? — настоя Ангало.
— Ще… ще… ще питаме Нещото. — Сякаш камък падна от дутата на Масклин. — Ето какво ще направим. Нещо?
— Да?
Масклин сви рамене.
— Ами сега какво да правим?
— Ей, на туй му викам аз добре обмислена работа — подметна Ангало.
Чантата се премести. Внука Ричард (39) бе минал по-напред.
— Нещо? Питах те какво да правим…
— Нищо.
— Ама как така нищо?
— Чрез осъществяване пълна липса на всякакви дейност.
— Че това какво ще ни помогне?
— Във вестника пишеше, че Ричард Арнолд заминава за Флорида, по повод изстрелването на комуникационен спътник. Ето затуй сега той отива на онова място, където се намира този спътник. Ерго, ние отиваме с него.