мип-мип… мип-мип… мип-мип…
Жабчето-водач огледа през рамо групата, която се топеше. Едно… и още едно… и още едно… и още едно, което правеше общо… — жабчето набърчи чело в усилие да го сметне: — … ами че едно.
Някои от това едно почваше да ги хваща страх. Водачът осъзна, че ако някога успеят да се доберат до новото цвете и да оцелеят в него, то ще са необходими повече от едно жабче. Щеше да трябва поне едно, а вероятно даже и едно.
Квакна окуражително.
— Мип-мип!
Това им рече.
5.
ФЛОРИДА (ИЛИ ФЛОРИДИЯ): Място, където могат да се видят АЛИГАТОРИ, ДЪЛГОШИЕСТИ МОРСКИ КОСТЕНУРКИ и КОСМИЧЕСКИ СОВАЛКИ. Интересно място — топло, мокро и има ГЪСКИ. Тук се срещат и САНДВИЧИ С БЕКОН, МАРУЛЯ И ДОМАТ. Доста по-интересно място от доста други. Като го гледаш от въздуха, прилича на нещо, забучено върху по-голямо нещо.
Нека окото на вашето въображение се превърне във фотоапарат…
Това е земното кълбо — лъскава синьобяла топка, сякаш украшение на някоя невъобразима коледна елха.
Намерете сега един континент…
ФОКУС
Този жълто-зелено-кафяв пъзъл там долу е континент.
Намерете сега едно място…
ФОКУС
Това е част от континента. Тя стърчи на югоизток в топлото море. Повечето нейни жители я наричат Флорида.
Да ви кажа честно, всъщност повечето нейни жители не я наричат така. По-точно изобщо никак не я наричат. Те не знаят дори и че съществува. Повечето нейни жители имат по шест крака и бръмчат. Доста пък имат по осем крака и си прекарват дните, като висят по разни паяжини и чакат онези шестокраките да пристигнат за обяд. От останалите мнозина са с по четири крака и лаят, мучат или дори лежат из блатата и се преструват на кютуци. Всъщност само една мъничка-мъничка част от жителите на Флорида имат по два крака, а дори и повечето от тях не я наричат Флорида. Те предимно писукат и хвърчат насам-натам.
Математически погледнато, една почти незначителна част от жителите на Флорида я наричат Флорида. Само че именно те са най-важни. Поне според самите тях. А именно тяхното мнение има значение. Поне според самите тях.
ФОКУС
Намерете сега една магистрала…
ФОКУС
Под мекия топъл дъжд тихо профучават коли, една след друга…
ФОКУС
А край банкета растат високи плевели…
ФОКУС
И те шават някак доста необичайно за люлени от вятъра треви…
ФОКУС
Чифт мънички очички…
ФОКУС
ФОКУС
ФОКУС
Щрак!
Масклин се промъкна обратно през тревите към лагера на номите — ако така му се казва на миниатюрно сухо местенце под найлонче.
Вече часове бяха изминали, откакто те избягаха от Внука Ричард, както продължаваше да си мисли Гърдър. Слънцето надничаше из дъждовните облаци.
Бяха прекосили магистралата — издебнаха момент, когато по нея нямаше коли — и се бяха лутали дълго из влажния треволяк. Подскачаха при всяко изцвърчаване или тайнствено квакане. Най-накрая бяха намерили найлоновото пликче. После заспаха. Известно време Масклин стоя буден да ги пази, само дето не беше сигурен от какво.
Цялата тази работа си имаше и положителна страна. Нещото бе слушало какво казват радиото и телевизията и бе открило мястото, от което право нагоре излитаха космическите совалки. Беше само на осемнайсет мили оттук. А те определено бяха доста напреднали. Бяха изминали… да речем, половин миля. Тук поне беше топло, а пък сандвичът с бекон, маруля и домат още им държеше.
Да, ама им оставаха още почти осемнайсет мили.
— Та кога каза, че ще го изстрелят? — попита Масклин.
— След четири часа.
— Това ще рече, че трябва да пътуваме със скорост, по-голяма от четири мили в час… — мрачно закима Ангало.
Масклин също кимна. Ако един ном се напрегне, ама здравата, сигурно би могъл да покрие миля и половина за един час. По равен терен.
Той не беше мислил много-много по въпроса как ще изпратят Нещото в космоса. Ако изобщо се беше замислил, би му хрумнало, че биха могли да намерят совалката и да скътат Нещото някъде из нея. По възможност биха излетели и те — макар че за последното не беше много сигурен. Нещото беше споменало че в Космоса е студено и няма въздух.
— Можеше да помолиш Внука Ричард да ни помогне! — настоя Гърдър. — Защо избяга?
— Знам ли — отвърна Масклин. — Предполагам, че ми е хрумнало, че можем и самички да си помогнем.
— Но вие използвахте камиона. Номите живееха в Магазина. Използвахте и Конкорда. Ядете човешка храна.