— Изстрелването ще се състои след три часа и петдесет и седем минути — обади се Нещото.
Временният им лагер гледаше към една канавка. Във Флорида явно нямаше такова нещо като зима, и насипът край нея бе цял в зеленина.
Нещо като плоска чиния със забодена отпред лъжица бавно проплува край тях. Лъжицата щръкна за малко над водата, изгледа номите с мътен поглед и цамбурна обратно.
— Това пък какво беше, бе Нещо? — попита Масклин.
— Дългошиеста водна костенурка.
— О…
Костенурката тихо отплува.
— Ей, че късметлийка — рече Гърдър.
— Кво? — рече Ангало.
— Ами хем си има дълга шия, хем и името й дългошиеста. Бая неудобно щеше да се чувства, ако шията й беше къса. С това име…
— Изстрелването ще се състои след три часа и петдесет и шест минути.
Масклин се изправи.
— Знаете ли какво — рече Ангало. — Ще ми се да бях успял да прочета повечко от „Шпионинът без гащи“. Тъкмо беше почнало да става интересно.
— Я да видим сега дали можем да измислим нещо… — каза Масклин.
Ангало седеше, подпрял брадичка с ръце.
— Кога, сега ли?! — изгледа го той тъпо.
— Твърде далече сме стигнали, че ей-тъй изведнъж да се откажем, нали?
Взеха да си пробиват път през треволяка. След малко се добраха до някакъв катурнат пън на брега на канавката.
— Тука е много по-зелено, отколкото вкъщи, а? — обади се Ангало.
Масклин тъкмо драпаше да излезе от една гъста туфа листа.
— И по-топло — добави Гърдър. — Тия тук са си поправили парното.5
— Навънка никой не поправя парното. Тука просто си е такова — обясни Ангало.
— Като остарея, ей на такова място искам да живея, ако ми се наложи да живея Навънка — продължи Гърдър, като не обърна на Ангало никакво внимание.
— Това място е периодичен резерват за застрашени животни — обясни Нещото.
Гърдър нещичко май беше недочул, та кой знае защо изглеждаше шокиран.
— Природен мармалад ли каза? От животни?! Отврат!!!
— Не съм казал мармалад. Резерват казах. Значи място, където животните не бива да се закачат.
— Значи ловът не е позволен, така ли?
— Точно така.
— Ловът не е позволен, Масклин — разтревожи се Гърдър.
Масклин изсумтя.
Нещо го гризеше отвътре. Не можеше да схване точно какво. Сигурно в крайна сметка имаше нещо общо с животните.
— Като не броим дългошиестите костенурки — подхвана той, — още какви животни има тук, а, Нещо?
Известно време Нещото не отговаряше. После се обади:
— Има данни за морски крави и алигатори.
Масклин се опита да си представи как би изглеждала една морска крава. Това за кравите не звучеше чак пък толкоз зле. И преди беше виждал крави. Те бяха големи, бавни и не ядяха номи, освен случайно.
— Алигатор какво е? — попита той.
Нещото му обясни.
— Какво? — възкликна Масклин.
— Какво? — възкликна Ангало.
— Какво? — възкликна Гърдър и придърпа полите на расото си възможно най-плътно до себе си.
— Идиот такъв! — кресна Ангало.
— Кой, аз ли съм идиот? — разгорещи се Масклин. — Че аз откъде да го знам това? Да не съм ви виновен, а? Случайно да сте забелязали на летището табела, на която да пише „Добре дошли във Флорида — при големите месоядни амфибии, дълги до четири-пет метра“?
Те се взряха в тревата. Влажният, топъл свят, обитаван от насекоми и костенурки, изведнъж се превърна в тънко прикритие, под което дебнеха огромни ужасии чудовища с грамадански зъби.
Нещо ни дебне, помисли си Масклин. Усещам го.
Бяха се притиснали гръб о гръб. Масклин бавно се сниши и вдигна от земята един голям камък.
Тревата се разшава.
— Нещото рече, че не всичките израствали до четири-пет метра — каза Ангало с треперещ глас.
Мълчание посрещна неговите думи.
— Ние се лутахме в мрака! — изстена той. — А край нас — чудовища!
Тревата отново се разшава. Не беше вятърът, който я мърдаше.
— Я се стегнете, бе! — измънка Ангало.
— Ако са алигаторите — Гърдър се опитваше да вирне гордо брадичка, — сега ще им покажа аз как умира достойно един ном!
— Щом искаш… — Погледът на Ангало трескаво щъкаше из треволяка. — Аз пък смятам да им покажа каква скорост може да развие номът.
Тревата се раздели на две.
Оттам се показа един ном и пристъпи напред.
Зад Масклин нещо изпука. Той извърна глава. Оттам изскочи още един ном.
И още един.
И още един.
И така до петнайсет.
Тримата пътешественици взеха да се въртят на едно място като животно с шест крака и три глави.
Огънят, дето го видях, си рече Масклин. Седяхме точно до някакви останки от огън, аз ги видях. И въобще не се замислих кой ли го е палил.
5
Поколения наред номите от магазина си знаеха, че температурите се управляват от климатичната инсталация и от отоплителната система. Както и мнозина други, и Гърдър никога се отказа напълно от някои определени представи.