— Това е почти невъзможно.
— Точно това си мислех, че ще кажеш.
— Но можете да качите мен — добави Нещото.
— Да, ама как? Отвънка ли да те вържем?
— Не. Само ме доближете до нея достатъчно. Оттам нататък самичък ще се справя.
— Откъде нататък?
— Ще повикам кораба.
— Да, ама тоя кораб къде го? Чудя се как така разните му там спътници и незнам кво си още не са се блъснали в него!
— Той чака.
— Понякога цена нямаш като помощник.
— Благодаря.
— Това последното беше саркастична забележка.
— Знам.
Зад Масклин се разнесе шумолене — флоридийският му спътник беше бутнал настрани едно перо. Това беше момчето, което бе дошло заедно с Шубраче. Тогава нищо не беше казало — само се блещеше срещу Масклин и Нещото. Сега се усмихна и му рече нещо.
— Пита те дали не ти е прилошало.
— Много съм добре — излъга Масклин. — Той как се казва?
— Пион, най-големият син на Шубраче.
Пион отново се усмихна насърчително на Масклин.
— Пита те какво е вътре в самолета. Казва, че му се струвало много вълнуващо. Те виждат самолети от време на време, но се пазят от тях.
Гъската се килна настрани. Масклин се опита да се вкопчи в перушината не само с крака, ами даже и с ноктите на краката.
— Казва, че сигурно е много по-интересно да летиш със самолет, отколкото с гъска.
— О, ами че знам ли — измънка Масклин.
Приземяването се оказа много по-гадно нещо от самия полет. На вода по се понасяло — така казаха по-късно на Масклин, — ала Шубраче ги приземи върху твърда земя. И на гъските не им харесваше кой знае колко — едва ли не се налагаше да стоят прави във въздуха и да пърхат с крила като бесни, пък после тупваха долу като зрели круши.
Пион помогна на Масклин да слезе. Земята като че се кандилкаше насам-натам под краката му. Останалите двама взеха да се промъкват през птичата навалица към него, като се олюляваха.
— Земята! — изхълца Ангало. — Толкова близо беше! И на никого не му пукаше! — Той се тръшна на колене. — И как вряскат! И постоянно се килват ту насам, ту натам! И целите са на буци под перата!
Масклин отпусна ръце — много беше напрегнат.
Земята около тях не се отличаваше кой знае колко от мястото, което бяха напуснали — само дето растителността беше по-ниска и никъде не се виждаше вода. Поне Масклин не виждаше.
— Шубраче казва, че гъските не могат да отидат по-нататък — обясни Нещото. — Твърде било опасно да се ходи натам.
Шубраче кимна и посочи към хоризонта.
Там се издигаше нещо бяло.
— Това ли е? — попита Масклин.
— Значи е това? — светнаха очите на Ангало.
— Това е.
— Не ми изглежда чак толкоз голяма — смутолеви Гърдър.
— Много е далече още — обясни Масклин.
— Я, хеликоптери! — възкликна Ангало. — Нищо чудно, че Шубраче не иска да води гъските по-нататък.
— Трябва да вървим — настоя Масклин. — Имаме само един час, и, да ви кажа, я ни стигне, я не. Ъ-ъ-ъ… По-добре да се сбогуваме с Шубраче. Можеш ли да й го обясниш, Нещо? Кажи й, че… че ще се опитаме да я намерим. По-нататък. Ако всичко мине както трябва. Така поне си мисля.
— Ако случайно има по-нататък — добави Гърдър. Изглеждаше като пран-недопран парцал за миене на чинии.
Когато Нещото спря да превежда, Шубраче кимна, а после подбутна Пион напред.
Нещото обясни на Масклин какво иска тя.
— Какво?! Ама не, как така да го вземем с нас! Не може!
— Народът на Шубраче насърчава младежите да пътуват — обясни Нещото. — Пион е само на четиринайсет месеца и вече е ходил в Аляска.
— Опитай се да й обясниш, че не сме тръгнали ни за Ляска, ни за Мляска! Накарай я да разбере, че кой знае какво може да стане с него!
Нещото преведе.
— Тя казва, че това било много хубаво. Подрастващите момчета трябвало постоянно да търсят нови и нови приключения.
— Квооо?! Ама ти точно ли ми превеждаш?!
— Да.
— Ама ти не й ли каза, че е много опасно?
— Казах й. Пък тя каза, че докато си жив, опасността винаги те дебне.
— Ама може и да го убият!!!
— Тогава щял да отиде на небето и да стане звезда.
— Те в това ли вярват?
— Да. Те вярват, че оперативната система на номите започва съществуването си в облика на гъска. Ако е била добра гъска, се превръща в ном. А когато един добър ном умре, НАСА го вдига на небето и той става звезда.
— Какво е оперативна система? — попита Масклин. Ставаше въпрос за религия, а него открай време не го биваше по религиозните въпроси.