Гърдър, Ангало и Пион седяха в сянката на един храст. Тъмният облак над главите им бе голям горе-долу колкото нея.
— Без Нещото едва ли ще се върнем вкъщи някога… — отрони Гърдър.
— Значи трябва да измъкнем Масклин.
— Ама то това ще трае довека!
— Тъй ли? Ами в противен случай и ние ще си стоим тука точно дотогава! — Ангало бе намерил едно камъче с форма, която му се стори доста подходяща, за да го върже за една клонка с ивици, които отпори от палтото си. Никога през живота си не бе виждал каменна брадва, ала имаше съвсем определеното усещане, че с камък, вързан за пръчка, могат да се направят ред полезни неща.
— Ще ми се да престанеш да се мотлявиш с това нещо там — обади се Гърдър. — Е та какъв бил великият план? Ние — срещу цяла Флоридия?
— Не е задължително. Ти поне няма нужда да идваш.
— Я се успокой пък и ти, Велики Спасителю. Един баламурник ни стига.
— Нещо не те чувам да предлагаш по-добри идеи. — Брадвата на Ангало изсвистя веднъж-дваж из въздуха.
— Щото нямам.
Мъничка червена светлинка взе да мига върху Нещото.
След малко отгоре му се отвори квадратна дупчица. Чу се лекичко „вжжжжт!“ и навън се подаде пръчка с миниатюрна леща отгоре й. Тя взе бавно да се върти.
После Нещото проговори.
— Къде сме? Къде е това място?
Лещата се килна настрани. Последва пауза — Нещото внимателно огледа сведеното над него човешко лице.
— И какво търсим тук? — добави то.
— Ами не знам точно — отвърна Масклин. — Ние сме в някаква стая в една голяма сграда. Човеците нищо не ми направиха. Мисля, че единият се опита да говори с мен.
— Намираме се в нещо като стъклена кутия.
— Дори и мъничко легълце ми постлаха — похвали се Масклин. — А пък ей-онова там според мене е нещо като клозет, ама виж сега с Кораба какво стана?
— Предполагам, че идва насам — спокойно обясни Нещото.
— Предполагаш, а? Предполагаш, тъй ли?! Значи не знаеш, така ли да те разбирам?!
— Много неща могат да се объркат. Ако не са се объркали, корабът скоро ще е тук.
— А пък ако са се объркали, значи съм заседнал тука за цял живот! — кипна Масклин. — Заради тебе дойдох, нали разбираш.
— Да. Знам, благодаря ти.
Масклин се поуспокои.
— Доста мило се държат… — Той се позамисли и добави: — Или поне аз така мисля… Трудно е да се каже.
Погледна през прозрачната стена. За последните няколко минути сума ти човеци се бяха изредили да го оглеждат. Не знаеше почетен гост ли е, затворник ли е, или пък нещо средно между двете.
— Тогава ми се струваше, че това е единствената надежда…
— Наблюдавам комуникациите.
— Ти все това си правиш.
— Много се приказва за тебе. Всякакви експерти са се засилили да те гледат.
— Какви експерти? Експерти по номите ли?!
— Експерти по общуване с извънземни същества. Човеците досега не са срещали нито едно, но експерти по общуване с тях имат.
— По-добре ще е да вземе да излезе нещо от цялата тая работа — рече трезво Масклин. — Сега човеците наистина знаят, че номите съществуват…
— Но не и какво са номите. Те си мислят, че току-що си пристигнал.
— Е, че то си е така.
— Ама не тука. А на Земята. Те си мислят, че току-що кацаш от звездите!
— Но ние сме тука от хиляди години! Че ние тука живеем!!!
— За човеците е много по-лесно да повярват в малките човечета от небето, отколкото в малките човечета от Земята. Повече им харесва да си мислят за малки зелени човечета, отколкото за тукашни таласъмчета.
Масклин набърчи чело.
— Нищо не разбрах!
— Не се притеснявай, няма значение. — Нещото взе да върти лещата си насам-натам, за да огледа по-добре стаята.
— Много хубаво, много научно — рече то.
После фокусира лещата върху един бял пластмасов поднос до Масклин.
— Това пък какво е?
— А, ами плодове, ядки, мръвки, такива ми ти работи — обясни Масклин. — Май искат да разберат какво ям. Според мен тия човеци са доста умни. Посочих си устата и те веднага разбраха, че съм гладен!
— А! — рече Нещото — Заведете ме при вашия казан.
— Моля?!
— Ще ти обясня. Нали ти казах, че наблюдавам комуникациите.
— Че ти друго правиш ли?
— Та значи, има един виц. Това ще рече смешна случка или история, известна сред човеците. Става въпрос за някакъв извънземен кораб, който кацнал на тая планета. Значи излизат отвътре някакви странни същества и отиват при бензинова помпа или при кошче за боклук, например, или автомат за цигари… абе нещо такова и казват: „Заведете ме при вашия вожд.“ Предполагам, че защото нямат представа как изглеждат човеците. Заместих вожд с казан, защото искам да си направя шега.