— Нашият кораб — повтори той. — Онзи, с който номите са долетели тук.
— Да, точно така — Ангало го слушаше с половин ухо.
— И който ще ни отведе оттук.
— Да, точно така каза Масклин. И…
— Всички номи. До един — гласът на Гърдър беше равен и тежък като оловна плочка.
— Че как! Що пък не? Предполагам, че бързо ще схвана как да го закарам до Кариерата, и ще ги качим всичките! И Пион идва с нас, естествено.
— Ами неговите хора?
— О, ами да идват и те — въодушеви се Ангало. — Че даже и за гъските им може да има място!
— Ами другите?
Лягало го погледна изненадано.
— Кои други?
— Шубраче каза, че имало много други номски племена. Навсякъде.
Ангало пребледня.
— Ох, те ли… Е, ами за тях не знам… Но Корабът ни трябва! Нали знаеш как е, откакто напуснахме Магазина…
— Но ако ние вземем кораба и отлетим с него — ТЕ какво ще правят?!
Масклин току-що бе задал точно същия въпрос.
— 01001101010101110101010010110101110010 — отвърна Нещото.
— Кво?!
Нещото явно го хванаха нервите.
— Ако изгубя концентрация, никакъв кораб няма да дойде за никого! В момента изпращам по петнайсет хиляди инструкции в секунда!
Масклин нищо не каза.
— Това са ужасно много инструкции! — добави Нещото.
— Корабът принадлежи по право на всички номи на света…
— 010011001010010010…
— Ох, я млъквай най-сетне и ми кажи кога пристига тоя кораб!
— 0101011001… КОЕ ПО-ТОЧНО ИСКАШ ДА НАПРАВЯ? …01001100…
— Кво?!
— Мога да млъкна най-сетне; мога и да ти кажа кога пристига корабът; ама и двете едновременно не мога да направя!
— Моля те, би ли ми казал кога пристига Корабът — изрече търпеливо Масклин, — а след това, ако обичаш, би ли млъкнал най-сетне?
— След четири минути.
— След четири минути?!!!
— Може и да съм сбъркал с три секунди — добави Нещото, — ама го изчислих на четири минути. Само че вече са три минути и трийсет и осем секунди. Всяка секунда ще станат три минути и трийсет и седем…
— Ама аз какво се моткам тука! Ама той идва след мъничко! — затюхка се Масклин, временно забравил дълга си пред всички номи на света. — Ама как да изляза? Затворен съм с капак!
— Първо да млъкна най-сетне ли искаш, или първо да те измъкна оттук и тогава да млъкна най-сетне?
— Моля те!!!
— Човеците виждали ли са те в движение?
— Какво искаш да кажеш?
— Имат ли представа колко бързо бягаш?
— Знам ли — вдигна рамене Масклин. — Предполагам че нямат.
— Тогава се приготви за старт. Ама първо си запуши ушите.
Масклин реши, че ще е най-добре да го послуша. Нещото понякога нарочно те докарваше до бяс, ала това не значеше, че съветите му трябва да се пренебрегват.
Светлинките по него за миг образуваха звезда.
И то почна да вие. Звукът ставаше все по-висок и накрая толкова изтъня, че Масклин вече не го чуваше. В главата му като че взеха да се надигат някакви гадни мехури.
Той отвори уста и тъкмо да се разкрещи на Нещото — стените се пръснаха. В един миг имаше стъкло, в следващия — стъклени парченца, разбъркали като пъзел, в който всяка част изведнъж бе решила да се бори за повече лично пространство. Капакът се хлъзна надолу и едва не го тресна по главата.
— Грабвай ме сега и бягай! — нареди му Нещото, още преди парченцата да са се пръснали по масата.
Човеците в стаята взеха да се извръщат, за да видят какво става — бавно и тромаво, както си им беше обичаят.
Масклин сграбчи Нещото и хукна по полираната повърхност.
— Надолу! — възкликна той. — Много сме нависоко! Как да слезем долу?! — огледа се отчаяно. На другия край на масата имаше някаква машина, цялата в лампички и шайбички. Беше наблюдавал как я използва един от човеците.
— Жици! Все ще има някоя жица!
Той се защура насам-натам, успя лесно да избегне гигантската ръка, която се опита да го сграбчи, и хукна по масата като погнат заек.
— Ще трябва да те хвърля долу — задъха се той. — Не мога да те смъкна!
— Добре, няма нищо!
Масклин се плъзна по масата и спря на самия й ръб. Да, жици наистина имаше. Спускаха се чак до пода. Той се метна на една от тях, залюля се лудешки и после отчасти се хлъзна надолу, отчасти се изсипа.
Човеците се клатушкаха към него от всички посоки. Той вдигна Нещото, притисна го до себе си и се стрелна из навалицата. Натъкна се на крак — в кафява обувка и тъмносин чорап. Даде на „зиг“. Натресе се право на два крака в черни обувки и черни чорапи, дето тъкмо се гласяха да настъпят онзи първия.