— Прав си — обади се Нещото. — Как да не се развълнуват хората, като виждат как по улицата се опитва да мине космически кораб, тежащ десет милиона тона.
— Последния път много внимавах! — защити се Ангало. — Даже спрях на червено! Не виждам за какво я вдигнаха цялата оная дандания. Пък ония ми ти коли и камиони — като се изблъскаха един в друг… Пък после мене не ме бивало за шофьор!
Гърдър се обърна към Пион. Момчето доста бързо усвояваше езика. На номите-гъсари езиците им се удаваха — бяха свикнали да срещат номи, говорещи какви ли не езици.
— Вашите гъски никога не се губят… Как така?
— Ами те просто не могат да се загубят — обясни Пион, — щото винаги знаят накъде са тръгнали.
— То с животните е друго — обади се Масклин. — Те си имат инстинкти. Това е като да знаеш разни неща, без да знаеш, че ги знаеш.
— Ама как така Нещото не знае накъде сме тръгнали? Щом Флоридия намери, такова важно място като Блекбъри едва ли би му било проблем!
— Не откривам радиосъобщения за Блекбъри. За Флорида има доста.
— Ами тогава поне да се приземи НЯКЪДЕ! — измърмори Гърдър. Ангало взе да натиска разни копчета.
— Не може. Под нас в момента има само море. И… това пък какво е?
Далече-далече под тях нещо бяло се носеше над облаците.
— Може да е гъска — обади се Пион.
— Според… мене… не… е — предпазливо рече Ангало. После завъртя едно копче. — Взех да му разбирам, ей!
Картината на екрана трепна и се приближи.
По небето се плъзгаше бяла стрела.
— Това да не е Конкордът?! — удиви се Гърдър.
— Същият — ухили се Ангало.
— Малко бавничко върви май, а?
— Само в сравнение с нас.
— След него! — нареди Масклин.
— Ама ние не знаем къде отива — гласът на Ангало звучеше много разумно.
— Аз пък знам! — настоя Масклин. — Като бяхме на Конкорда, ти нали погледна през прозореца. Отивахме право към слънцето.
— Да, слънцето залязваше… Е, и?
— Ами сега пък е сутрин. И той пак върви към слънцето — посочи Масклин.
— Е, и? И какво от това?
— Ами значи отива към къщи!
Докато го обмисляше, Ангало прехапа устна.
— Не разбирам защо слънцето трябва да изгрява и залязва на различни места! — вдигна рамене Гърдър. Той отказваше да разбере и най-елементарната астрономия.
— Значи, отива към къщи — кимна Ангало, без да му обърне внимание. — Тъй. Разбрах. Значи, да го следваме, а?
— Точно така.
Ангало бързо прокара ръце по копчетата.
— Така-а-а — рече той. — Ето на, вече вървим натам. Предполагам, че на шофьорите на Конкорда ще им е приятно да си имат компания, като знам колко сме нависоко.
Корабът полетя редом със самолета.
— Абе какво само шава насам-натам! — ядоса се Ангало. — И какво се разбърза…
— Може пък да са се уплашили от Кораба — предположи Масклин.
— Не виждам защо — вдигна рамене Ангало. — Изобщо не разбирам защо. Ние нищо не правим, просто ги следваме.
— Щеше ми се да имаме нормални прозорци… — тъжно рече Гърдър. — Можехме да им помахаме!
— Човеците виждали ли са такъв кораб и преди? — попита Масклин Нещото.
— Не са. Но са измислили най-различни истории за разни кораби, които идват от други светове.
— Да бе, това да искаш от тях — промърмори Масклин полу на себе си. — Те друго могат ли да измислят.
— Понякога в тези истории се разказва за приятелски настроени същества…
— За нас, значи — ухили се Ангало.
— А понякога — за чудовища с огромни виещи се пипала и грамадни зъби.
Номите се спогледаха.
Гърдър хвърли предпазлив поглед през рамо. После всички се втренчиха в коридорите, водещи навън от командната рубка.
— Като алигаторите ли? — смънка Масклин.
— Още по-зле.
— Ъ-ъ-ъ… — проточи Гърдър. — Ние във ВСИЧКИ стаи погледнахме, нали така?
— Те все нещо ще измислят, Гърдър. Това не е истина — опита се Масклин да успокои духовете.
— Кой пък ще седне такива работи да измисля?
— Човеците, кой.
— Хъм — обади се и Ангало. Опитваше се да се свие в креслото — тъй че, ако се появи нещо пипалато и с големи зъби, да не може да го докопа. — Не разбирам защо.
— Аз май разбирам. Напоследък доста си мисля за човеците…
— Нещото не може ли да прати съобщение на шофьорите на Конкорда? — предложи Гърдър. — Например: „Спокойно, ние зъби и пипала нямаме, гарантираме ви го!“
— Сигурно няма да ни повярват — поклати глава Ангало. — АЗ да бях целият само пипала и зъби, точно такова съобщение бих им пратил. Та да ги изхитря.