Накрая бармана издаде звук:
— Еч…?
— Да сте виждали Синди, Селин или Червеният Врабец? — попитах аз.
Те само ме изгледаха. Устата на един от клиентите се сви в малка влажна дупка. Той се опитваше да проговори. Не успя. Другият се пресегна и си почеса топките. Или мястото, където те някога са били. Барманът остана неподвижен. Той приличаше на мукавена изрезка. Стара. Неочаквано се почувствах млад.
Отидох и седнах на един стол пред бара.
— Има ли шанс да получа нещо за пиене? — попитах аз.
— Еч… — каза барманът.
— Водка, без лимон.
Абе подритнете четири-пет минути в задника и забравете за какво е ставало дума. Точно толкова му трябваше и на бармана, за да ми донесе питието.
— Благодаря — казах, — а сега ми направете, моля ви, още едно, докато сте все още в движение.
Ударих една глътка. Не беше лошо. Явно той имаше дълга практика.
Другите двама старци си седяха и ме наблюдаваха.
— Чудесен ден, а, момчета? — казах аз.
Не отговориха. Стори ми се, че не дишаха. Не трябва ли да погребваме мъртъвците?
— Слушайте, момчета, кога за последен път някой от вас е смъквал женски пликчета?
Един от старците се обади:
— Хе, хе, хе, хе!
— О, снощи, а?
— Хе, хе, хе, хе!
— Добре ли беше?
— Хе, хе, хе, хе!
Започнах да се потискам. Животът ми беше в задънена улица. Имах нужда от нещо, проблясък, магия или някаква подобна щуротия. А ето какво правех — разговарях с мъртъвци.
Приключих с първото си питие. Второто беше готово. Тогава влязоха двама типа с чорапи на главите.
Обърнах второто питие.
— Хайде момчета! И без глупости! Портфейлите, пръстените и часовниците на бара! Веднага! — изкрещя единият от новодошлите.
Другият скочи на бара и се спусна към касовия апарат.
Заблъска го.
— Хей! Как се отваря тоя шибания?
Той се огледа и видя бармана.
— Хей, дядка! Ела тук и го отвори!
Той насочи пистолета си към него. Изведнъж се оказа, че барманът можел да се движи. За миг вече беше при касата и я отвори.
Другият тип прибираше в една торба нещата, които бяхме оставили на бара.
— Вземи кутията с пурите! Под бара! — изкрещя той на другаря си.
Оня зад бара тъпчеше в една торба парите от касата.
Той намери кутията с пурите. Беше пълна. Мушна я в торбата и скочи на бара.
За миг и двамата спряха.
— Нещо полудявам! — каза оня дето беше скочил на бара.
— Забрави тая работа, тръгваме! — каза другият.
— Откачам! — изкрещя първият. Той насочи пистолета си към бармана. Изстреля три куршума. Всичките в стомаха. Старецът се разтресе три пъти и падна.
— Шибан глупак! Защо го направи? — изкрещя партньорът му.
— Не ме наричай глупак! Ще те убия! — изкрещя той, обърна се и насочи пистолета си към него. Но вече беше късно. Куршумът мина през носа и излезе през тила му. Той се строполи и събори един стол със себе си. Другият тип излетя през вратата. Броих до пет и го последвах. Когато напуснах заведението двамата старци бяха все още живи. Поне така мисля.
След секунда вече бях в колата си. Бързо потеглих, изминах една пряка, свих надясно и тръгнах по една задна уличка. Намалих и продължих. Тогава чух сирената. Запалих цигара със запалката от таблото и включих радиото. Намерих някакъв рап. Въобще не разбирах за какво пеят тези момчета.
Не знаех дали да се върна у дома или да отида до офиса. Накрая се озовах в един супермаркет с пазарска количка пред себе си. Купих пет грейпфрута, печено пиле и малко доматена салата. А също така половинка водка и тоалетна хартия.
13
Прибрах се в апартамента. Заех се с пилето и доматената салата. Търкулнах един грейпфрут по килима. Чувствах се безсилен. Търпях поражение след поражение.
Тогава телефонът иззвъня. Изплюх едно полуизпечено пилешко крилце и вдигнах слушалката.
— Да?
— Господин Билейн?
— Аха?
— Вие печелите безплатна екскурзия до Хаваите — каза някой.
Затворих. Отидох в кухнята и си сипах водка с минерална вода плюс малко табаско. Седнах с чашата в ръка, изпих малка глътка и тогава някой почука на вратата. Не ми звучеше на добре, но така и така отговорих:
— Влез.
За голямо мое съжаление. Беше съседът ми от 302, пощальонът. Имаше нещо смешно в начина, по който винаги висяха ръцете му. А също и в самия него. Никога не гледаше в теб, а някъде над главата ти. Сякаш си някъде там отзад. Имаше и други объркани неща в него.
— Хей, Билейн, имаш ли нещо за пиене?
— В кухнята, направи си едно.
— Разбира се.
Той отиде в кухнята, подсвирквайки си „Дикси“.