После излезе бавно, с по едно питие във всяка ръка.
Седна срещу мен.
— Не исках само да се разкарвам — каза той и кимна към питиетата.
— Нали знаеш — осведомих го аз, — че тези работи ги продават на много места. Хубаво е да се снабдяваш.
— Забрави тази работа… виж, Билейн, тук съм, за да говоря направо.
Той пресуши питието в дясната си ръка и разби чашата в стената. Беше го научил от мен.
— Виж какво, Билейн, тук съм, за да поведа и двама ни по пътя на лесната слава.
— Така ли — казах аз — я да чуем.
— Локо Майк. Тича онзи ден. Бърз е като език на прокажен върху девствена цица — пробяга първата четвърт за 21.0. Навлезе бляскаво в правата отсечка с пет дължини преднина, за него имаше залози за двадесет хиляди долара, изгуби само с дължина и половина. Сега залозите са паднали на петнадесет хиляди. Знаеш ли какво ще направи един такъв скокливец на хиляда и двеста метра. Ще му гледат само задника. „Рейсинг форм“ го е вписал на петнадесет към едно! Това е удар! Включвам те в играта, стари приятелю!
— Защо ще ме включваш? Защо не свършиш всичко сам?
Той пресуши и другото питие. Огледа се. И вдигна чашата.
— Спри! — казах аз. — Ако строшиш тази чаша, ще ти отворя втора дупка на задника.
— Ъ?
— Помисли си.
Пощальонът тихо свали чашата. — Да имаш още нещо за пиене?
— Знаеш, че има. Сипи едно и на мен.
Той отиде в кухнята. Почувствах, че започвам да губя търпение.
Той се върна и ми подаде едното питие.
— Ти вземи това — казах аз, — а аз ще взема твоето.
— Защо?
— По-силно е.
Той ми подаде другото питие и седна.
— А сега, както вече те попитах, пощенска чанто, защо ще ме включваш?
— Ами, а-а — каза той.
— Да, продължавай…
— Нещо нямам зелено. Нямам какво да заложа. Но след като спечелим, ще мога да ти върна парите.
— Не ми звучи добре.
— Виж какво, Билейн, просто ми трябват малко мангизи.
— Колко?
— Двайсет кинта.
— Това са адски много пари.
— Десет кинта.
— Десет шибани кинта?
— Добре де, пет тогава.
— Какво?
— Два.
— Вдигай си парцалите оттук!
Той си изпи питието и стана. Аз привърших моето. Той не помръдваше. После каза:
— Защо тези грейпфрути са по пода?
— Защото така ми харесва.
Изправих се и тръгнах към него.
— Време е да си ходиш, приятел.
— Време да си ходя, а? Ще си тръгна, когато аз реша!
Питиетата му бяха дали кураж. Случва се.
Ударих го с юмрук в корема. Бях си сложил месинговия бокс. Още малко и да го пробия.
Той падна.
Прекрачих го и вдигнах няколко натрошени парчета стъкло от пода. Върнах се, отворих му устата и ги пуснах вътре. После му разтърках бузите и малко го понаплясках. Устните му почервеняха.
Продължих да пия. Навярно минаха около четиридесет и пет минути преди пощаджията да се размърда. Той се претърколи, изплю парче стъкло и запълзя към вратата. Изглеждаше жалък. Стигна до вратата. Аз я отворих и той пълзейки излезе и се насочи към апартамента си. Ще трябва занапред да го държа под око.
Затворих вратата.
Седнах и намерих в пепелника наполовина изпушена пура.
Запалих я, дръпнах си, задавих се. Опитах отново. Не беше толкова лошо.
Замислих се.
Реших този ден да не върша нищо повече.
Животът изтощава човека, съсипва го.
Утре ще бъде по-добър ден.
14
На другия ден се върнах в книжарницата на Ред. Отново се бях заел със случая Селин. Хиподрумът беше затворен, денят беше мъглив. Ред слагаше цени на някои редки артикули.
— Защо не ходиш при Мъсо? — попита той.
— Не мога, Ред. Май ям постоянно. Виж ме.
Разтворих си сакото. Коремът ми напираше под ризата. Едно копче беше изхвръкнало.
— По-добре изсмучи тия тлъстини. Ще получиш сърдечен удар. Изсмукват ги през тръбичка. Можеш да ги сложиш в буркан и да си ги гледаш, ще ти напомнят да оставиш настрана поничките с конфитюр.
— Ще си помисля. Искаш ли грейпфрут?
— Грейпфрут? От това не се пълнее.
— Знам, но се препънах в един, когато станах тази сутрин, те са опасни.
— А ти къде спа, в хладилника?
Въздъхнах.
— Виж, дай да сменим темата. Познават ли онзи тип, дето прилича на Селин?
— О, оня…
— Той. Идвал ли е тия дни?
— Не откакто ти беше тук. Да не следиш тази птица?
— Може да се каже.
И точно в този момент той влезе. Селин.
Плъзна се покрай нас, отиде надолу по пътеката и взе една книга.
Приближих се до него. Съвсем близо. Беше взел копието с автограф на „Когато умирам“. Забеляза ме.