— Ха, ха, ха, господин Гроувърс, хайде стига…
— Виждате ли, всички ми се присмиват!
— Съжалявам, Гроувърс. Но преди да продължите, трябва да ви кажа таксата си.
— Каква е тя?
— Шест долара на час.
— Не виждам никакъв проблем.
— И никакви фалшиви чекове иначе ще си носите топките в торбичка, ясно?
— Нямам проблем с парите — каза той, — ас тази жена.
— Каква жена, Гроувърс?
— По дяволите, жената, за която говорим, онази от космоса.
— Съществото от космоса е жена?
— Да, да…
— Как разбрахте?
— Тя ми каза.
— И вие й повярвахте?
— Разбира се, видях я как прави разни неща.
— Като например?
— Ами, да изчезва през тавана, такива работи…
— Пиете ли, Гроувърс?
— Разбира се. А вие?
— Как иначе… Сега слушайте, Гроувърс, преди да продължим ще трябва да дойдете тук лично. Офисът ми се намира на третия етаж на „Аджак Билдинг“. Чукайте преди да влезете.
— Някакво по-особено почукване?
— Да, Бръснене-и-Подстригване, Шестте-Парчета, тогава ще знам, че сте вие…
— Добре, господин Билейн…
Докато чаках убих четири мухи. По дяволите, смъртта беше навсякъде. Човек, птица, звяр, влечуго, гризач, насекомо, риба, никой нямаше шанс. Всички бяха на един хал. Не знаех какво мога да сторя. Потиснах се. Нали разбирате, виждам момчето в супермаркета, което опакова покупките ми, в следващия момент си го представям как го полагат в гроба, заедно с тоалетната хартия, бирата и пилешките гърдички.
Тогава се чу поверителното почукване по вратата и аз казах:
— Влезте, моля, господин Гроувърс.
Той влезе. Не беше нищо особено. Сто шестдесет и шест сантиметра, седемдесет и два килограма, тридесет и осем годишен, сиво-зелени очи с тик на лявото, грозни, жълти мустачки, коса със същия цвят, оредяла на върха на прекалено кръглата му глава. Ходеше с изнесени навън пръсти на краката. Той седна.
Седяхме и се гледахме. Само това. Изминаха пет минути. Накрая ми писна.
— Гроувърс, защо не кажете нещо?
— Чаках вие да заговорите пръв.
— Защо?
— Не знам.
Облегнах се на стола, запалих пура, качих си краката на бюрото, дръпнах, издишах и пуснах идеално клъбце дим.
— Гроувърс, тази жена, тази… пришълка от космоса… кажете ми нещо за нея…
— Тя се представя като Джини Нитро…
— Кажете ми нещо повече, господин Гроувърс.
— Нали няма да ми се смеете като полицаите?
— Никой няма да ви се смее, господин Гроувърс.
— Ами… тя е едно много секси парче от космоса.
— Защо искаш да се отървеш от едно секси парче?
— Страхувам се от нея, тя контролира мозъка ми.
— Как например?
— Ами, правя всичко, което ми каже.
— Ами, ако ти каже да си изядеш акото, ще го направиш ли?
— Мисля, че ще го направя…
— Гроувърс, просто една жена те води за носа. На много мъже това им харесва.
— Не, става дума за номерата, които тя прави, те ме плашат.
— Виждал съм всички номера, Гроувърс, а и…
— Не сте виждали как се появява от нищото, не сте виждали как изчезва през тавана.
— Отегчавате ме, Гроувърс, това са куп глупости.
— Не, не са, господин Билейн.
— „Не са“? От къде по дяволите идвате, Гроувърс? Говорите сякаш са ви хванали от гората.
— И вие не приличате на детектив, господин Билейн.
— Ъ? Какво? Тогава на какво приличам?
— Ами, да видим, нека помисля…
— Гледайте да не е много дълго. Това ви струва по шест долара на час.
— Ами, вие приличате на… водопроводчик.
— Водопроводчик? Водопроводчик. Добре. Какво бихте правили ако нямаше водопроводчици? Можете ли да измислите някой, който да е по-важен от водопроводчика?
— Президента.
— Президента? Ето че сгрешихте! Отново сгрешихте! Всеки път, когато си отворите устата, казвате по нещо грешно!
— Не греша.
— Виждате ли! Отново го направихте!
Изгасих пурата и запалих цигара. Този тип беше истински боклук. Но беше клиент. Гледах го дълго. Това хич не беше лека работа. Спрях да го гледам. Загледах се над лявото му ухо.
— Добре, какво искате да направя? С този космически пришълец? Тази Джини Нитро?
— Да я разкарате.
— Аз не съм наемен убиец, Гроувърс.
— Просто я разкарайте от живота ми както можете.
— Правихте ли секс?
— Имате пред вид днес ли?
— Имам пред вид — с нея.
— Не.
— Знаете ли къде живее тая кукла? Телефонен номер? Занятие? Татуировки? Хоби? Особени навици?
— Само последното…
— Какви?
— Например тя излита през тавана и други подобни работи.