— Това е отвратително!
— Просто се опитваме да разнесем словото по земята.
— Е, не разнасяйте тия лайна наоколо.
— Както желаете.
— Майната му.
— Е, господине, трябва ми стая.
— Имаме две. Номер осем и номер три.
— Номер осем ли казахте.
— Казах номер осем и номер три. Не чуваш ли добре?
— Ще взема номер осем.
— Тридесет и пет кинта. В брой.
Изкарах парите. Той ги взе и хвърли на бюрото ключа.
— Няма ли да получа разписка?
— Какво?
— Разписка.
— Кажи го буква по буква.
— Не мога.
— Тогава няма да получиш.
Взех ключа, излязох, отидох до номер осем и отключих вратата. Приятно местенце. Ако си нямаш дом.
В кухнята намерих чаша. Взеха оттам и я прилепих до стената към номер девет. Късмет. Можех да ги чуя.
— Били — чух да казва Синди Бас, — дай да не бързаме. Искам първо малко да си поговорим.
— Можем да си говорим и след това — каза Били. — Тоя шомпол тук трябва да го вкарам в действие. Трябва ми плът, а не думи!
— Трябва първо да взема един душ, Били.
— Душ? Абе ти к’во си пра’ила, да не си бачкала в градината?
— О, Били, толкова си забавен!
— Добре, върви да вземеш душ! Ще метна малко ледена вода на тая кобра!
— О, Били, ха-ха-ха!
Усмихнах се за първи път от седмици насам.
Щях да я ковна.
35
Държах чашата прилепена до стената и слушах. Чух как потече водата в банята. Бедният Джак Бас, той беше прав. Но така беше с всички, ту бяха прави, ту грешаха и т. н. И какво значение имаше кой кого чука? Накрая си беше все същата тъпня. Чукане, чукане, чукане. Ами, хората се привързват. Щом веднъж им прережеш пъпната връв, те започват да се привързват към други неща. Образ, звук, секс, пари, миражи, майки, мастурбация, убийство и понеделнично-сутрешен махмурлук.
Свалих чашата, бръкнах в сакото, извадих четвъртинката джин и отпих малко. Това винаги прогонваше бръмбарите от главата ми.
Замислих се над нещо друго. Ето аз се готвех да нахлуя и да заснема как двама души се чукат, а нямах никакво желание за това. Това беше просто професия, начин да си платя наема, питиетата, просто изчакване на последния ден или нощ. Маркиране на времето. Каква глупост. Ако бях велик философ, щях да кажа на хората какви сме глупаци, безсмислено висим наоколо и дишаме въздуха.
По дяволите, започнах да се потискам. Ударих още една глътчица джин и отново прилепих чашата до стената. Тя навярно тъкмо излизаше от банята.
— Свети боже — каза той, — ти си не по-малка от десет лайняни тухлени къщи!
— О, Били, наистина ли мислиш така?
— Нали току-що го казах?
— Ти казваш толкова сладки неща, Били.
— Имам пред вид, гледай само к’ви гърди! Би трябвало веднага да се проснеш по лице, но предполагам само големият ти задник те предпазва да не го сториш.
— О, отзад не съм голяма, Били.
— Скъпа, това не е „отзад“! Това нещо там си е цял самосвал натоварен с желе, конфитюр и кнедли!
— Но, Били, какво ще кажеш за самата мен? Ами това, което е вътре в мен?
— Скъпа, не виждаш ли това нещо, дето потрепва и се вълнува пред мен? Аз ще бъда вътре в теб!
— Били, мисля, че промених решението си…
— Скъпа, няма какво да променяш! Ела тук! Възкачи се на тази Кула на Мощта!
Свалих чашата от стената, проверих камерата, измъкнах се през вратата и се запътих към верандата на номер девет. Вратата не ми създаде особени проблеми. Отворих я с „Виза“ картата.
Чух как пружините в спалнята молеха за милост. Включих камерата и се втурнах вътре. Успях. Били се тресеше със скоростта на десет заека. Той успя по някакъв начин да ме забележи. Претърколи се и скочи на пода. Устата му висеше отворена. В първия момент беше доста изненадан, а във втория — доста нервиран. Естествено.
Той ме гледаше.
— По дяволите, какво е това. Какво ДА ГО ЕБА е това?
Синди седеше в леглото.
— Той е детектив, Били. И е откачен. Нахлу веднъж, когато с Джак работехме и започна да ни снима. Той е абсолютно откачен, Били.
Погледнах я.
— Млъквай, Синди! Ето това е! Накрая ти приковах задника!
Били тръгна към мен.
— Хей, приятел, да не си мислиш, че ще те оставя да се измъкнеш жив оттук?
— О, ама разбира се, бе, Биленце, няма да имам никакъв проблем да си тръгна, ама никакъв.
— Кой ти каза?
— Това приятелче.
Аз извадих тридесет и два милиметровия от кобура под мишницата си.
— Това неща няма да ме спре.
— Опитай, бе, боклук!
Той продължи бавно да се приближава.
— Убил съм трима, Били. Четвъртият няма да е от значение!