— Скоч с вода — казах аз.
Той не помръдна.
— Скоч с вода — повторих.
— О — каза той и си размърда задника.
Видях я да влиза с ъгълчето на окото си. Защо казват „с ъгълчето на окото“? Очите нямат ъгли. Как да е, видях я, че влезе. Една стара приятелка. Тя седна от дясната ми страна.
— Здрасти, копеле — каза тя, — ще почерпиш ли?
— Да, скъпа.
Беше лейди Смърт.
— Хей, момче! — извиках към бармана, — направи ги две!
— Ъ? — попита той.
— Направи два пъти скоч с вода, моля.
— Ъ, добре — каза той.
— К’во пра’иш, дебеланко? — попита лейди Смърт.
— Разрешавам случаи на клиенти.
— Искаш да кажеш бавно или никога.
— Не, скъпа, не, виждаш ли, аз съм най-добрият детектив в Ел Ей.
— Това не ми говори нищо.
— Означава, че мога да бия маслото с лявата ръка.
— Не ме дразни, дебеланко, да не изгориш като електрическа крушка.
— Извинявай, скъпа, нервите ми са изопнати. Може би едно питие ще помогне.
И ето че барманът вече слагаше питиетата пред нас.
— Какво се е случило с клепачите ти? — го попита лейди Смърт.
— Газовата ми печка експлодира тази сутрин…
— Как ще спиш нощес?
— Ще си увия кърпа около главата.
— Не можеш ли да го направиш веднага? — попитах.
— Защо? — попита той.
— Няма значение…
Платих.
Вдигнах моето питие. Лейди Смърт вдигна своето.
— За много години — каза тя.
— Да, за много години — казах аз.
Чукнахме се и пихме.
Повторих поръчката…
Бяхме седяли вътре вече около тридесет минути, когато в заведението влезе нов посетител. Беше жена. Тя дойде и седна от лявата ми страна. Две жени означават два пъти повече главоболия от една. Сега си имах по един проблем от всяка страна. Бях приклещен в менгемето. Бях преебан.
Другата жена беше Джини Нитро.
Поръчах на бармана да донесе още едно питие.
— Ники — прошепна Джини, — трябва да поговоря с теб. Коя е тази кучка, дето седи до теб?
— Не можеш да познаеш — казах аз.
Тогава лейди Смърт ми прошепна:
— Коя е тази кучка?
— Не можеш да познаеш — казах аз.
Питието пристигна и Джини го обърна.
— Е — казах аз, — мисля, че е време да ви представя една на друга…
Обърнах се към лейди Смърт.
— Лейди, това е Джини Нитро…
После се обърнах към Джини.
— Джини, това е лейди… лейди…
— Лейди д’Хийт — допълни лейди Смърт.
Те се вторачиха една в друга.
Е, това, помислих си, може да се окаже доста интересно. Махнах на бармана да поднови поръчката…
39
Тук, всъщност, аз седях между Космоса и Смъртта. С образа на жени. Имах ли някакъв шанс? Междувременно, трябваше да открия един Червен Врабец, който може би не съществуваше. Всичко ми се струваше твърде странно. Никога не съм предполагал, че бих могъл да се оплета така. Трудно ми беше да хвана смисъла на цялата работа. Какво можех да направя?
„Да не ти пука, глупако!“ — дойде отговорът.
„Добре.“
Питиетата бяха пристигнали.
— Е, дами, това е за вас!
Чукнахме се и пихме.
Защо не съм от онези типове, дето си седят пред телевизорите и гледат бейзболни мачове? И да се вълнувам от резултатите им. Защо не съм безпристрастна порция бъркани яйца. Защо не съм муха, която пълзи крайно заинтригувана по нечия китка? Защо не съм петел, който си кълве зрънца в кокошарника? Защо?
Джини ме смушка с лакът и прошепна:
— Билейн, трябва да говоря с теб…
Оставих няколко банкноти на бара. После погледнах лейди Смърт.
— Надявам, че това няма да те ядоса, но…
— Знам, дебеланко, трябва да поговориш насаме с дамата. Защо това да ме ядоса? Аз не съм влюбена в теб.
— Но ти изглежда постоянно се навърташ около мен, лейди.
— Аз се навъртам около всеки, Ник, ти просто знаеш повече за мен.
— Да. Да.
— Е, ти все пак ми помогна със Селин…
— Да, Селин…
— И така, ще те оставя за малко насаме с дамата. Но само за малко. С теб имаме да довършим някои неща, така че ще се видим.
— Лейди д’Хийт, не се и съмнявам…
Тя си изпи питието и стана от стола. Обърна се и тръгна към вратата. Красотата й беше като лошо предзнаменование. Тя излезе.
Барманът дойде да вземе парите.
— Коя беше тази жена? — попита той. — Когато мина край мен сякаш се замаях.