— Искате ли да си дръпнете?
— А-ха.
Дежа ми подаде пуретата. Дръпнах здраво, поех дълбоко дима, изпуснах го и й я върнах. За момент стаята си беше наред, после стените започнаха леко да се местят, килимът се надигна и падна обратно. Пред очите ми просветна лъч синя светлина. В следващия миг устата й беше върху моята. Тя ме целуна и се отдръпна. Засмя се.
— От колко време не си бил с жена, Билейн?
— Не мога да си спомня…
Тя се засмя и устата й отново се озова върху моята. Отдавна не ми се беше случвало. Езикът й се плъзна в устата ми като змия. Цялото й тяло напомняше за змия.
Тогава чух стъпки, последва ги глас:
— СПРЕТЕ!
Беше Бърни. Той стоеше пред нас с по един пистолет във всяка ръка. В единия от тях разпознах своя.
— Добре, Бърни, добре — казах.
Бърни дишаше така тежко, сякаш в стаята нямаше кислород. Той гледаше втренчено Дежа. Очите му бяха замъглени.
— ДЕЖА — каза той, — ЗНАЕШ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ! ЩЕ ГО УБИЯ! ЩЕ УБИЯ И ТЕБ! ЩЕ УБИЯ И СЕБЕ СИ!
Бях заел идеално положение. Замахнах с десния крак и го уцелих право в чатала. Той извика и падна, като се държеше за слабините. Вдигнах пистолетите, прибрах своя в кобура, а другия хванах с дясната ръка. С лявата ръка изправих Бърни и го стоварих на един стол. Дръпнах главата му за косата назад, докато устата му се отвори. После пъхнах вътре дулото.
— Посмучи го малко, приятелче, докато реша какво ще правя.
От гърлото му се откъсна гълголене.
— Не го убивай! — каза Дежа. — Моля те, не го убивай!
— Какво знаеш за Червения Врабец, копеле? — го попитах аз.
Той не отговори.
Натиках пистолета още по-дълбоко в устата му. Той се изпърдя. Силно. И миризливо. Измъкнах пистолета от устата му и го блъснах на пода.
— Това беше отвратително! Повече не го прави!
Обърнах се и погледнах Дежа.
— Той има ли си стая?
— Да.
Погледнах Барни.
— А сега си върви в стаята и стой там, докато не ти кажа да излезеш!
Той кимна.
— Тръгвай — му казах аз.
Той се изправи на крака, спусна се и сви зад вратата.
Скоро чух звук от затваряне на врата.
Дежа си беше изгасила пуретата. Вече не се усмихваше.
— Добре, скъпа — казах аз, — да се върнем докъдето бяхме стигнали.
— Не искам.
— Какво? Защо? Беше си вкарала езика до половината на тръбопровода ми.
— Страх ме е от теб, ти си прекалено жесток.
— Но той каза, че ще те убие, не го ли чу?
— Той вероятно не го мислеше.
— Не разчитай на „вероятно“, когато са преплетени любов и пистолети.
Дежа въздъхна.
— Тревожа се за Бърни. Той седи сам-самичък в стаята си.
— Няма ли си телевизор? Кръстословици? Или книжка с комикси?
— Моля ви, господин Билейн, моля ви, вървете си!
— Скъпа, искам да достигна до дъното на тази работа с Червеният Врабец.
— Не тази вечер… не тази вечер.
— Тогава кога?
— Утре вечер. По същото време.
— Изпрати Бърни на кино или на нещо такова.
— Добре.
Пресегнах се, взех си питието и го пресуших. Оставих я на канапето с поглед вторачен в килима. Затворих вратата след себе си, тръгнах надолу по коридора, излязох през входната врата и отидох при колата. Влязох вътре и запалих двигателя. Почаках да загрее. Нощта беше топла и лунна. А аз все още бях надървен.
42
Отидох до един бар, в който все още не бях имал неприятности — „При Блинки“. На пръв поглед изглеждаше добре: множество тапицирани с кожа сепарета, глупаци, тъмнина и дим. Наоколо цареше приятно мъртвило. Намерих празно сепаре и седнах. Появи се сервитьорката, беше облечена доста смешно — носеше розови тениска и шорти и подпълнен с памук сутиен. Усмивката й беше ужасна и разкриваше един златен зъб. Очите й бяха празни.
— Какво ще бъде, сладурче? — изскърца тя.
— Две бутилки бира. Без чаша.
— Две бутилки ли, сладурче?
— Да.
— Каква марка?
— Нещо китайско.
— Китайско?
— Две бутилки китайска бира. Без чаша.
— Мога ли да те попитам нещо?
— Да.
— Ти ли ще изпиеш и двете бири?
— Надявам се.
— Тогава защо не изпиеш първо едната и след това не си поръчаш втората? Така те ще бъдат студени.
— Защото просто така искам. Сигурно има някаква причина.
— Като намериш причината, сладурче, ми кажи…
— Че защо ще ти я казвам? Може би искам да я запазя за себе си.
— Господине, вие знаете, че не сме длъжни да ви сервираме. Ние си запазваме правото да откажем поръчка на когото решим.
— Искаш да кажеш, че няма да ми сервираш, защото си поръчвам две китайски бири и не ти казвам защо?