Главната горила се оригна и леко се наведе към мен.
— Аз съм Сандерсън — каза той, — Хари Сандерсън. А тези — той кимна към спътниците си, — са моите момчета.
— Синове? — попитах аз.
— Момчета, момчета — каза той.
— Да — казах аз.
— Имате нужда от нас — каза Андерсън.
— Да — казах аз.
— Червеният Врабец — каза той.
— Имате ли нещо общо с онази сладурана и мелеза й, дето офейкаха от апартамента си онази нощ?
— Не съм свързан с никаква сладурана — каза той. — Аз ги използвам само за едно нещо.
— И какво е то? — попитах аз.
— Да ми лъскат кърмата.
Двете горили се ухилиха. Смятаха, че е остроумно.
— Не мисля, че е остроумно — казах аз.
— Въобще не ни интересува какво мислиш — каза Сандерсън.
— Разбирам — казах аз. — А сега да поговорим за Червеният Врабец.
— Десет хиляди долара — каза Сандерсън.
— Както вече ви казах, нямам ги.
— А както аз казах, ще намерим кой да ти ги даде, при изгодни условия, петнадесет процента на месец.
— Добре, кой е човекът?
— Ние.
— Вие?
— Да, Билейн. Ние ще ти ги дадем, а ти след това ще ни ги върнеш. Ще ни плащаш петнадесет процента лихва всеки месец, докато изплатиш целия заем. Трябва само да подпишеш този лист. Всъщност на ръка няма да ти дадем никакви пари. Ще ги задържим, за да ти спестим грижата да ни ги връщаш.
— И в замяна на това, вие ще…
— Сложим Червеният Врабец в ръцете ти.
— Как мога да съм сигурен?
— Какво?
— Че това ще стане.
— Трябва да ни вярваш.
— Така си и мислех, че ще кажете.
— А не ни ли вярваш, Билейн?
— Какво?
— Ти не ни вярваш.
— Вярвам ви, но е по-добре вие да ми вярвате.
— Какво искаш да кажеш?
— Първо да ми дадете Червеният Врабец.
— Какво? На какво ти приличаме, на група празноглавци?
— Ами, да…
— Не се прави на остроумен, Билейн. Трябва да ни вярваш, ако искаш да видиш Червения Врабец. Това е единственият ти шанс. Помисли си. Имаш двадесет и четири часа.
— Добре, оставете ме да помисля.
— Помисли, Билейн — голямата горила с розовия костюм се изправи. — Помисли си добре. И после ни кажи какво си измислил. Имаш двадесет и четири часа. След това сделката се разваля. Завинаги.
— Добре — казах.
Той се обърна и едната от горилите изтича напред, за да му отвори вратата. Другата стоеше и ме наблюдаваше. След това и тримата излязоха. Останах сам. Нямах идея какво да правя. Аз бях на ход. А времето течеше. По дяволите. Бръкнах в чекмеджето за половинката водка. Беше време за обяд.
46
Е, какво да правя? Толкова се бях притеснил, че заспах на бюрото. Когато се събудих вече беше тъмно. Станах, облякох си сакото, сложих си бомбето и излязох. Качих се в колата и пропътувах пет мили на запад. Просто така. После спрях и се огледах. Бях спрял пред един бар. „Хадес“, гласеше неоновата реклама. Излязох от колата и влязох вътре. В бара имаше пет човека. Пет мили, пет човека. Всичко беше по пет. Вътре бяха барманът, едно маце и три тъпи, кльощави хлапета. Хлапетата изглежда си бяха сложили вакса по косите. Те пушеха дълги цигари и ме гледаха с насмешка, както гледаха с насмешка на всичко наоколо. Мацето беше в единия край на бара, хлапетата в другия, а бармана по средата. Накрая привлякох вниманието на бармана, като два пъти блъснах един пепелник в бара. Той премигна и се запъти към мен. В главата приличаше на жаба.
Но не подскачаше, дотътри се до мен и спря.
— Скоч и вода — му казах аз.
— Заедно ли ги искате?
— Казах: „Скоч и вода“.
— Ъ?
— Скоч и вода отделно, моля.
Трите хлапета ме гледаха. Това в средата проговори.
— Хей, старче, искаш ли малко да те позаболи?
Аз само го гледах и се усмихвах.
— Доставяме болка безплатно — каза хлапето в средата. И трите се ухилиха саркастично, в същност го правеха постоянно.
Барманът донесе скоча и водата.
— Мисля да дойда и да ти изпия пиенето — проговори отново онова в средата.
— Само ми докосни питието и ще те натроша като сухо лайно.
— Оле-ле мамо — каза то.
— Оле мамо — каза второто хлапе.
— Оле мамо — каза третото.
Изпих си скоча, а след това обърнах и водата.
— Старецът се мисли за здравеняк — каза това в средата.
— Може би трябва да проверим колко е здрав — каза второто хлапе.
— Да — каза третото.
Боже, колко бяха досадни. Колкото почти всички останали. Нищо ново, вече няма нищо свежо. Всичко беше безинтересно и блудкаво. Като филмите.
— Дай ми още веднъж същото — казах на бармана.