— А какво ще стане сега, лейди?
— Оставям те с Червеният Врабец. В добри ръце си. Сбогом, Билейн, беше забавно.
— Да…
И аз останах с гигантската ярка птица. Тя стоеше пред мен.
Това не може да е истина, помислих си аз. Не е това начина, по който трябваше да се случи. Не, не е това начина. И тогава, докато го гледах, Врабецът бавно отвори човката си. Разкри се гигантска празнина. А вътре имаше огромен жълт вихър, по-буен от слънцето, невероятен.
Не трябва така да стане, помислих си отново.
Човката се разтвори широко, Врабецът приближи главата си и ослепителния жълт блясък ме заля и погълна.